е може да има цел 50 на 50. Целта винаги е най-добрият интерес на детето“. Думите са на съдията от Софийския градски съд (СГС) Галя Вълкова, а повод за тях са приетите на първо четене от Народното събрание три проекта за промени в Семейния кодекс (СК), които целят да въведат т.нар. споделено родителство или съвместно упражняване на родителските права след разпада на двойката.
Тя коментира част от предлаганите изменения по време на кръгла маса „Децата и родителите при раздяла“, организирана от Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ по инициатива на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Събитието на практика е първото обществено обсъждане на трите законопроекта и събра съдии, адвокати, съдебни изпълнители и психолози. Председателката на правната комисия Анна Александрова, която беше на среща с европейския комисар за демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт, беше изпратила експерти, които да отчетат изводите от обсъждането и те да бъдат взети предвид при окончателното приемане на измененията в СК.
Лично зам.-председателят на Върховния касационен съд и ръководител на Гражданската колегия Мими Фурнаджиева представи развитието на практиката по отношение на т. нар. споделено родителство. Както е известно, след дълги противоречия, през 2017 г. Гражданската колегия прие в тълкувателно решение №1/2016 г., че „разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им“.
Именно него целят да преодолеят внесените изменения и да се предвиди възможност съдът да определя това съвместно упражняване дори когато няма съгласие между родителите. Нещо повече, в някои от законопроектите се предвижда презумпция за съвместно упражняване на родителските права след раздялата. Залага се дори минимум от 127 дни на година, през които детето трябва да е при единия родител, независимо къде живее той и на каква възраст е детето, като изключение се прави само ако той застрашава живота и здравето на сина или дъщеря си. Ако поради болест, училищна заетост или друга важна причина, определеният режим за лични отношения с детето не може да бъде спазен, в проекта се предвиждат компенсации. А ако родител не спази уговорката, дължи издръжка в двоен размер.
Преди да коментира конкретните предложения съдия Вълкова напомни, че правото на семеен живот не е абсолютно и може да търпи ограничения. „Водещ винаги е най-добрият интерес на детето и заради него могат да се налагат ограничения на правото на семеен живот на родителя“, подчерта тя и заключи, че целта на измененията в СК не може да е майката и да бащата да разделят времето на детето 50 на 50.
„Радвам се, че тази дискусия се случва. От години говорим, че е време да се позволи на съда по служебен ред да постановява съвместно упражняване на родителски права. Имам обаче сериозни притеснения за начина, по който тези добри идеи са разписани на практика“, каза тя.
Съдия Вълкова коментира 127-те дни с родителя, независимо от възрастта на детето и разстоянието между населените места, в които живеят майката и бащата и посочи, че излиза, че след деветия месец кърмаче ще следва да бъде предадено на баща му, а той може да живее във Видин, а майката в Малко Търново. Тя напомни, че в Нидерландия т.нар. редуващо се местоживеене на детето е допустимо само ако двамата родители живеят на по-малко от 10 км един от друг. „Да помислим дали подходът да е индивидуален, а не универсален“, призова тя.
Постави и въпроса как ще се случва предвиденото в законопроектите „съвместно“ вземане на важните решения за детето – например в какво училище да учи или на какви извънкласни занимания да се посвети. „Бащата иска то да ходи на уроци по плуване, а майката – на рисуване. Готови ли са районните съдилища да посрещнат споровете? Колко такива спорове ще отнесем в съда и кога детето ми ще отиде на плуване, например?“, попита тя.
Галя Вълкова коментира лаконично и предвидената издръжка в двоен размер, ако родител не предостави детето на другия, съгласно определеното от съда: „Това ми прилича на неустойка“.
Що се отнася до презумпцията, че след раздялата родителските права се упражняват съвместно, съдията заяви: „Не виждам как в тази презумпция се претеглят желанията и чувствата на детето“. Тя посочи, че често има случаи, в които на практика детето поема отговорността, за да се осъществи определеният режим на лични отношения с родителите и примерно деца пътуват, защото майката и бащата живеят в различни населени места.
„Нека съдът да избира сам случаите, в които би било подходящо съвместно упражняване. Липсата на интензивен конфликт е една от ключовите предпоставки за това“, заключи съдията.
Психологът д-р Диана Видева пък посочи, че до двегодишна възраст обектът на привързване е майката и едва след това детето започва да се свързва с фигурата на бащата и той започва да играе значима роля в живота му.
„Да гледаме най-добрия интерес на детето, а не точния час на предаването му“, каза тя. И допълни, че в момента социалните работници наблягат в докладите си основно на това каква материална среда е обезпечил на детето родителят. „Човешките отношения остават на по-заден план, а те са първостепенни“, подчерта д-р Видева.
Тя посочи и друг проблем – сега децата се изпращат на програма, а родителите не участват в нея. „А проблемът се корени не в детето, а в техните отношения и така допълнително насилваме и виктимизираме децата“, заяви тя.
„Иманентна част от интереса на детето е значимото и значително присъствие и на майката, и на бащата. Сега единият е родител 24/7, а другият е неделна майка или неделен татко“, заяви адвокат Пламен Борисов. И цитира изследвания, според които за да има реални и задълбочени отношения с родител, детето трябва да прекарва 30-40% от времето си с него.
Адвокат Райна Аврамова пък подчерта, че следва задължително да се изслушва детето, стига възрастта му да позволява. „Колко е ефективно споделеното родителство, ако съдът не може да направи ефективна преценка? При конфликтни отношения ние да прилагаме споделено родителство, за да изпитаме децата колко са издръжливи ли?“, попита тя и разказа за случай на определено местоживеене по равно при майката и бащата, но детето не искало да ходи при единия.
Адвокат Елка Пороминска изтъкна, че се поставя каруцата пред коня, тъй като най-същественият въпрос е, че решенията за родителските права и лични отношения не се изпълняват. „Съдебният изпълнител може единствено да наложи глоба, тя се обжалва и принудата на практика не работи“, съгласи се адвокат Валя Гигова.
По време на кръглата маса беше представена практиката в европейски държави и в САЩ.
„В САЩ споделеното упражняване на родителски права се въвежда през 1980-те години и там разполагат с обратна връзка и статистика. Нека се поучим“, каза адвокат Мариета Димитрова.
Тя цитира изследване на университета „Бъркли“, при което са наблюдавани двойки, упражняващи съвместно родителските права след развод.
„Малък процент отчитат това като изключително голям успех. Около 30% го отчитат като провал, а останалите като стрес“, посочи тя.
Изследването показва, че споделеното родителство работи успешно, когато бившите партньори изпитват уважение един към друг, имат емоционална връзка с детето, имат убеждението, че бившият съпруг е добър родител и могат да си комуникират за отглеждането и възпитанието на детето.
„Първото условие за определяне на т. нар. последователно местоживеене във Франция е да има някакво ниво на разбирателство или поне на комуникация между родителите. Освен това детето не трябва да е на много ниска възраст – до 3-4 години, даже до 5-6 години. И друго условие е двете жилища да бъдат в достатъчна близост до училището, за да не се нарушава ритъмът на живот на детето“, разказа адвокат Димитринка Герганова.
Беше представен опитът и на много други държави – с него и с другите коментари на участниците в кръглата маса можете да се запознаете в пълния запис от нея, който публикуваме по-долу.
Зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова обобщи резултата от дискусията така: „Той е потвърждение, че никой от нас няма съмнение, че трябва да има споделено родителство, но въпросът е как. Да не е с презумпция, а съдът при преценка на цялата фактическа и правна обстановка да постановява решение“. Тя посочи, че режимът на лични отношения трябва да бъде разчупен и да дава по-голям паритет и баланс на родителите. „Подходът не трябва да бъде казуистичен, а трябва да имаме доверие в съда“, заключи тя.
Адвокат Гигова подчерта, че в момента районните съдилища са поставени под огромен натиск и се предвижда да поемат делата за т. нар. несъстоятелност на физически лица, а с промените в СК се предвиждат нови специални семейни искове.
„Въпреки това, в законопроектите се посочва, че те не изискват никакви финансови и организационни мерки“, посочи тя. И застъпи виждането, че е крайно време да се създадат специализиран семеен съд, както и надзорен орган, който да следи за изпълнението на постановеното от него.
https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=1003130364737287&t=0