Именно покрай това дело съдията от районния съд в Козлодуй Адриана Добрева се натъква на казуса, за който сезира КС. Става дума за две разпоредби, приети в парламента на едно четене, които позволяват на ядрените централи да наемат в собствено здравно звено медицински специалисти, които да решават кой служител да бъде допускан до работа.
Става дума за нов член (16а) в Закона за безопасно използване на ядрената енергия и ново изречение в член (64, ал. 3) от Закона за здравето.
Те са приети с преходните и заключителни разпоредби на закон за промени в ЗЕВИ. Освен че нямат нищо общо с възобновяемите енергийни източници, новите разпоредби нито са част от първоначалните предложения на Министерския съвет, нито са внесени писмено между първото и второто четене на проекта за промени в ЗЕВИ.
Те са предложени устно на заседание на парламентарната комисията по енергетика по време на второто четене на промените в ЗЕВИ от председателя на комисията Делян Добрев от ГЕРБ. В края на септември парламентът ги гласува без осъждане и влизат в сила след публикуването им в Държавен вестник на 13 октомври 2023 г.
Правилникът на Народното събрание позволява на депутатите да правят предложения по време на заседание, като изисква да се мотивират. В искането си до КС съдия Добрева отбелязва, че предложението на Добрев не е аргументирано и очевидно не се отнася до промените в ЗЕВИ, които се правят по съвсем друг повод – транспониране на европейска директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници.
В практиката си КС приема, че между двете гласувания на един законопроект може да се правят предложения за изменение на неговите разпоредби, но те трябва да са съобразени с приетите на първо четене общи принципи и обхват на проекта, отбелязва “Лекс”.
Адриана Добрева определя като “конституционно недопустима” злоупотребата на Делян Добрев с възможността да прави предложения извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, както и последвалото гласуване на парламента.
Съдия Добрева пише още, че в случая “е нарушен принципът на правовата държава, защото за уреждането на частен проблем на единствената АЕЦ у нас се изменя закон”.
Тя напомня, че до законовите промени се стига, след като контролиращи медицински органи установявиха, че АЕЦ извършва медицински дейности в нарушение на Закона за лечебните заведения.
Освен това с приетите промени работодателят получава средство за натиск, пише Добрева в искането си до КС. С тях се дава право само на работодателя – ядрена централа, чрез наети от него лекари в негово собствено звено да извършва медицински дейности и да издава заключение за медицинската пригодност на работниците.
Това право “значително надхвърля работодателската власт и е предпоставка да бъде упражнено неконтролирано от държавата влияние върху работещите, а също и възможност работодателят да осъществява различни форми на натиск, с което пряко се нарушава правото на труд на гражданите”, казва съдийката. Тя добавя, че АЕЦ е единственият работодател в България, на кого е дадено това право.
Конституционният съд все още не се е произнесъл по допустимостта на искането.