Как ЕС си затваря очите за насилието по българската граница /ДОКУМЕНТИ/

Разследване, установено с подкрепата на българската редакция на ДВ, стига до заключението, че редица съобщения за злоупотреби по българската граница се игнорират.

През август 2022 г. в Службата по основните права (FRO) на Фронтекс – вътрешен орган, следващ спазването на човешките права в Европейската служба за гранична и брегова охрана – пристига притеснителен доклад.

Документът, написан от анонимен служител на Фронтекс, командиран на българо-турската граница , осветлява начина, по който задържаните бежанци и мигрантите са третирани от българските граничари. Полицията от Фронтекс извършва проверката по собствена инициатива, става ясно от доклада.

Изводите му са силно обезпокояващи.

„Подозира се, че комбинацията на силата, включително и насилието, е често срещана.

„Твърди се, че ги събличат и им вземат всички вещи“, пише служителят. „Принуждавани са да плуват обратно до Турция, дори и да нямат уменията и силите да го помогнат“, продължава той. Мигрантите и бежанците, идващи основно от Близкия изток, Северна Африка и Азия, са наричани “талибани”, като “има случаи, в които са нападнати с полицейски кучета или да се стрелят по тях”, се посочва още в доклада.

И макар практиките да са широко разпространени, от тях не остават следи или доказателства, защото на мигрантите не се снемат отпечатъци и данните им не се документират, пише още авторът. Изводите му се базират на разговори с десетима негови български колеги, уточнява той.

Служителите на Фронтекс, посочвайки изготвилия доклад, умишлено са държани страни от “горещите точки”, където най-често се случват насилствени отблъсквания. “Те (българските гранични полицаи – б.а.) имат нареждания да не допускат Фронтекс да виждат нищо, защото в противен случай ще трябва да докладват официално”, пише в доклада.

В писмен отговор, с който Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) и “Дойче Веле” разполагат, от Главна дирекция “Гранична полиция” към МВР отговарят, че не са открити данни за “неетично поведение” от страна на служителите ì.

И европейските държави са затворили очи за инцидентите по българската граница?

Десетки вътрешни документи на Фронтекс и Европейската комисия (ЕК), които BIRN успяха да придобият по силата на европейските правила за достъп до информация, показват, че доказателствата за сериозни нарушения на човешките права по българските граници са пренебрегнати само от страна на българските власти . Против, докладите и вътрешната комуникация на различни европейски служби се будят, че служителите на ЕС също са закрили заявления под килима в рамките на продължаващия процес по преговори за приемане на България в Шенгенското пространство за свободно движение.

България и Румъния бяха приети частично в Шенген през декември 2023 г. , след като в продължение на годината Австрия и Нидерландия блокираха присъединяването им заради проблеми с нелегалната миграция и корупцията. От 31 март гражданите на двете страни ще пътуват свободно по въздуха в рамките на низкия съюз и в асоциираните към Шенгенските държави.

На фона на продължаващите данни за насилствени отблъсъци на търсачите, открити в Гърция, това разследване на BIRN , установено в партньорство с Le Monde, Salomon и българската редакция на ДВ, поставя нови въпроси за капацитета на Frontex за гарантиране на спазването на човешките права в рамките на операциите , в които участва. Това се случва с някои заявки на новия шеф на европейската гранична служба – нидерландският генерал Ханс Лейтенс – да “възстанови доверието” във Фронтекс, след като влезе в длъжност през януари 2023 г.

„Мигрант… съобщава, че е бил тежко пребит от българската гранична полиция и нахапан от служебни кучета, след като е преминал от Турция в България“, пише в този доклад за сериозни инциденти от юни 2023 година.

„Шокиращо е, че агенцията продължава да е неспособна да спазва европейското право след толкова много институционални разследвания, доклади, прогнози и предупреждения“, коментира ЕС Тинеке Стрик , евродепутат от Нидерландия и част от групата в ЕП, наблюдаваща работата на Фронтекс.

По думите ì проблемите са “систематични”. „Това показва, че макар и агенцията да има нов директор, проблемите са далеч от разрешението“, заявява Стрик пред BIRN.

България има “заръка” трябва какво да се случи, за да се пребори за членство в Шенген, коментира адвокат Диана Радославова, директор на Центъра за правна помощ “Глас в България”. “Това е границата, която трябва да бъде реално затворена”, каза тя. „За да изпълним това, ние го правим с всички сили и в изключителни нарушения на човешките права“, предвижда адвокат Радославова.

“Публична тайна”

Лейтенс заема мястото на Фабрис Леджери, който е принуден да даде ставка като директор на Фронтекс, след като Европейската служба за борба с измамите (OLAF) разкри, че граничната служба е нарушила собствените си правила за спазване на човешките права, участвайки в насилствени отблъсъци ( т.нар. pushbacks) в Гърция и Малта със знанието на управлението на най-високо ниво.

Новото ръководство на агенцията дойде с категорични обещания за промяна. Но документите, получени в рамките на това разследване, включват многобройни „доклади за сериозни инциденти“ (SIRs), които службата на Фронтекс по основните права е регистрирана до средата на 2023 г. В тях са описани в детайли твърде много брутални действия на българските гранични полицаи, работещи в операции на Фронтекс. Сред тях се откриват данни за бой с палки, принуждаване на задържани да се събличат гол и присвояване на всичките им вещи, вербални обиди и наранявания от полицейски кучета. След това всички са били пращани обратно в Турция , се казва в докладите.

Мигрантите се оплакват от нападения, насилствено връщане и липса на медицинска помощ.

Събрани са толкова необорими доказателства, че в прегледа на докладите за сериозни инциденти от 2022 г. и 2023 г. службата по основни права с председател Йонас Гримхеден пише, че “т.нар. насителствени отблъсквания, често включващи високи нива на насилие или друго нехуманно и унизително отношение, са често срещана практика на българската Гранична полиция”.

Фронтекс засили публиката си на терена в България в рамките на съвместната операция Terra в началото на 2022 г. Към края на 2022 г. Тогавашният служебен вътрешен министър Иван Демерджиев докладва, че България е успяла да предотврати 165 000 нелегални преминавания на територията на ЕС. Настоящият министър на вътрешните работи Калин Стоянов пък се похвали с нови 165 000 “опити за нелегално влизане” в периода януари-октомври 2023 г.

По думите на Илиана Савова, директор на програмата за бежанци и мигранти на Българския хелзинкски комитет, нищо не стои по този начин. “Ние твърдим, на базата на нашите източници и редовен анализ, че тези хора са били задържани на територията на страната. Така че не говоря за предотвратено влизане, а за връщане, неформално връщане”, заяви тя. “Всички знаем какъв е терминът за това: pushback.”

През 2022 г. БХК е събрал данни за 5268 насилствени връщания на общо 87647 души в рамките на тристранен меморандум за разбирателство за граничен мониторинг с Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) и Гранична полиция. ” Публична тайна е , че хората са насилствено отблъсквани”, заяви пред БМРР високопоставен служител на българското правителство, говорейки под условие за анонимност. “Има заповеди.”

В писмен отговор на тези твърдения Министерството на вътрешните работи посочва, че през годините са констатирани само „единични случаи” на отблъскванията на чужденци, като за всеки един от тях е била извършена проверка. Повечето твърдения обаче са „неоснователни”, казват от пресслужбата на МВР.”Каналджиите подучват мигрантите да подават сигнали с цел компрометираща система за прием, породено от стремежа им да продължат своя път към страните от Западна Европа – желаната от тяхна дестинация”, коментират още от ведомството.

Изчезването на едно дете

В навечерието на скандала с отблъскванията на мигрантите в Средиземно море и оставката на Леджери, притесненията на директора на FRO Йонас Гримхеден, че агенцията може да бъде “индиректно замесена” в нарушенията на правото се засилва, поради негов доклад до управлението на Фронтекс.

Вътрешният комуникационен имейл, с който BIRN разполага, свидетелства като в началото на декември 2022 г., три месеца преди Лейтенс да оглави граничната агенция на ЕС, службата на Гримхеден праща до седалището на Фронтекс Варшава доклад за изчезнало момче, задържано от двама служители на агенцията в горите около българската граница с Турция. Европейските граничари “предават” детето на българските си колеги, след което то изчезва безследно, се посочва в документа.

Службата по основните права предупреждава, че малолетното момче “може да е незаконно преместено и изведено извън българската територия от българските служители”. Съдбата на детето остава неясна и до днес, заявиха от FRO през януари.

В отговор до FRO през октомври 2022 г. МВР посочва, че няма данни за “задържан нелегален мигрант” в споменатата зона. Сега екипът на Гримхеден ескалира случая до Ая Калная, която към този момент изпълнява длъжността директор на Фронтекс.

В имейла до колегите си Калная, бивша латвийска полицайка, отговаря: “Жалко, че не го видях по-рано, в Съвета (на министрите на ЕС – б.а.) посрещнах министъра и можех да повдигна въпроса. Е, това е положението”. Министърът на вътрешните работи на България по това време е Иван Демерджиев.

В средата на февруари 2023 г., все още оглавявайки Фронтекс, Калната адресира натрупалите се притеснения до тогавашната шефка на Гранична полиция Росица Димитрова. Тя “насърчава” Димитрова да даде на служителите на Фронтекс достъп до “проверките и наблюдението на границата на първа линия”. Шефката на Фронтекс добавя, че има “сериозни притеснения относно твърде много нарушения на основните права, на които трябва да бъде даден навременен отговор”.

Бившата директорка на Гранична полиция обаче отхвърля обвиненията, като настоява, че “спазването на основните права на лица от трети страни е топ приоритет” за нейната дирекция.

В писмен отговор на въпросите на BIRN, от пресслужбата на МВР заявиха, че “Гранична полиция” и новото ì ръководство “не толерират случаи на злоупотреба и насилие от страна на лицата, преминаващи нелегално границата, и всеки един сигнал, съдържащ достатъчно информация, за да бъде проверен, се проучва и разследва по надлежния ред.” За първите 10 месеца на 2023 г. петима служители на Гранична полиция са били санкционирани за нарушаване на етичните правила, става ясно от информацията, съобщава екипът за разследването на МВР по Закона за достъп до обществена информация.

Някои експерти смятат, че се опитват в желанието на МВР да разследват собствените си служители. „Всички доклади потъват и отговорът е: това никога не се е случило“, категорична е Илиана Савова от БХК. ” Сблъскваме се с този феномен от 20 години”.

Докладите в МВР потъват, казва Илиана Савова от БХК.

“Удряха хората”

16-годишен, който търси убежище от Сирия, говорейки при условие за анонимност, описа пред BIRN собствения си опит с незаконно задържане и отблъскване.

През късната пролет на 2022 г., повече от десетилетието след началото на опустошителната гражданска война в Сирия, младежът, който тогава е на 15 години, влиза неправомерно в България и отива в отворен приемен център за бежанци и мигранти в София, за да подаде молба за убежище . Вместо да бъде регистрирано и да получи информация за правата си, момчето разказва, че е било отведено в сграда, наподобяваща “затвор”. В тази нощ беше откарано заедно с десетки други чужденци в автомобили на граничната полиция до границата с Турция – на над 300 километра от столицата.

„Накараха ни да отидем до оградата, върху която имаше камери“, разказва момчето. “След като минахме през оградата, имахте нещо като канал… и трябваше да пълзим през него. Докато ние пълзяхме, те удряха хората. Всеки.” Разказът му продължава така: “Имах 20 лв. в мен и им казах: “Вземете каквото имам, само не ме бийте.” Взеха всичко и ме удряха по гърба, по главата”, твърди още младежът.

Два дни след като Лейтенс поема директор постския във Фронтекс от Кална в началото на март 2023 г., службата по основни права на граничната агенция предлага на новия шеф писмо, което да изпрати “изцяло или частично” на директорката на “Гранична полиция” Росица Димитрова .

FRO решава да не спести нищо. В писмото си службата акцентира върху „продължаващите твърде много за нерегламентирани връщания (т.нар. pushbacks), придружени от сериозни твърдения за малтретиране и прекомерна употреба на сила от националната гранична полиция срещу мигранти“. Службата по основни права настоява служителите на Фронтекс да бъдат “използвани по-ефективно” в граничните райони, където се съобщава за неправомерни действия, както и за по-добро сътрудничество с FRO и независимо разследване на твърденията за нарушени човешки права.

Имейл от Йонас Гримхеден към новия директор на Фронтекс Ханс Лейтенс от 3 март 2023 година.

Но писмото така и не е изпратено. Това става ясно от отговор на искане за достъп до обществена информация и комуникация на BIRN от пресслужбата на Фронтекс.

Вместо това, документите, с които BIRN и ДВ разполагат, оставят впечатлението, че тревожните данни за широко разпространено малтретирани мигранти са били игнорирани по време на преговорите за приемане на България в Шенген.

“Продължаващи отблъсквания”

В началото на миналата година България и Румъния станаха първите страни, които доброволно участваха в пилотни проекти на ЕС за подобряване на управлението на миграцията. Пилотната схема включва дейности по укрепване на границите и “ускорени процедури за убежище”, контролиращи бързо депортиране на тези, които са получили отказ.

България получава общо 69,5 милиона евро допълнителни средства от ЕС за изпълнение на проекта, а Фронтекс разполага по границите на страната с допълнителна охрана и оборудване за наблюдение.

„Всички дейности по този пилотен проект“, подчертава Европейската комисия (ЕК) в анекс към споразумението от юни 2023 г., „трябва да се извършва при пълно зачитане на правото на ЕС и основните права, по-специално принципа на забраната за връщане“ .

Но дори и тогава както Фронтекс, така и Комисията са били добри запознати с тежкото досие на българската гранична полиция по отношение на човешките права. Около два месеца преди стартирането на пилотния проект високопоставените служители на ЕК се срещат с вече бившия шеф на Гранична полиция Димитрова. Сред тях е тогавашният директор по въпросите на границите, Шенген и визите към комисарката по вътрешни работи Илва Йохансон. Поводът е „да обсъдят опасенията на FRO по отношение на твърденията за нарушения на основните права“, става ясно от доклад от заседанието на управителния съвет на Frontex от януари 2023 г. Дискусията се провежда в кулоарите на заседанието на борда.

Към края на пилотния проект, независимо че има напредък по отношение на участието на служителите на Фронтекс в гранични патрули на първата линия у нас, Йонас Гримхеден отново предупреждава за “продължаващите твърдения” за отблъскванията и прекомерното използване на силата на българската гранична полиция.

„Да, ние оставаме загрижени и продължаваме да подчертаваме това по различни начини“, потвърди Гримхеден пред BIRN през януари. На въпроса дали службата, за която отговаря, е комуникирала опасенията си директно на ЕК, посочи той, че FRO “изразява редовно загриженост” пред Управителния съвет на Фронтекс, “където участва Европейската комисия” и че “в допълнение има редовен обмен на информация” .

На запитване дали новият директор на Фронтекс Ханс Лейтенс е адресирал своето от тревожните констатации на FRO към българските власти, от пресслужбата на Европейската гранична агенция отговориха, че “въпросът е искан до изпълнителния директор” и се обсъжда на срещите на борда на Фронтекс с представители на сега сте, “когато е необходимо”. Не става ясно обаче дали Лайтенс лично е изразил тези опасения пред българските официални лица.

Защо Европейската комисия затваря очите?

Въпреки многократните предупреждения на Гримхеден за нарушения на човешките права, ЕК публично изрази своето задоволство от отглеждането на България в пилотния проект. „Резултатите са отлични“, категорична бе еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон през октомври миналата година. Тя приветства усилията на българските и румънските власти да предотвратят влизането на “нередовни” мигранти на територията на ЕС в подкрепа на “абсолютно необходимото решение” за прием на България в Шенгенското пространство.

Няколко седмици по-рано председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен похвали Румъния и България за заемането на “водещата роля в демонстрирането на добри практики както за убеждаващата, така и за връщанията”. “Така че нека най-накрая да ги приемем – без никакви допълнителни добавки”, заяви тя.

Нидерландската евродепутатка Тинеке Стрик коментира, че е ясно, че “единствената цел” на Комисията е да “предотврати незаконното влизане в ЕС и тя е готова да направи всяка цена, жертвайки основните права и ценности на ЕС”. Стрик описва поведението на ЕК така: “Докато България сътрудничи (…) в охраната на границите и изпълнението на пилотния проект, Комисията няма да има нищо против да замита обвиненията под килима или да гледа в друга посока.”

На дали пилотният проект е изпълнен при “пълно зачитане” на правото на ЕС, говорител на ЕК заяви, че Комисията ще работи с българските власти за “по-нататъшно укрепване на съществуващия национален независим механизъм за наблюдение на спазването на основните права”.

Този материал е създаден с финансовата подкрепа на фондация Heinrich-Böll – Солун. Неговото съдържание е отговорност единствено на авторите и не представлява вижданията и мненията на Фондацията.

Източник: dw.com