В последните години политическата сцена в Хасково се превърна в поле за експерименти на едни и същи кукловоди – едни и същи лица, една и съща стара школа по предателство. Днешният главен герой е Мюмюн Мюмюн – емблематична фигура, за която малцина могат да кажат, че някога е проявявал политическа последователност. Напротив – биографията му е серия от маневри, удобни съюзи и внезапни „прозрения“, винаги в синхрон с интересите на силните на деня.
Мюмюн Мюмюн – от АПС до „независимостта“: сцената е позната
Последният политически ход на Мюмюн Мюмюн – напускането на групата на „Алианс за права и свободи“ (АПС) и влизането в ролята на „независим“ депутат – се случва в обстановка на тотално разпадане на доверието към партийните водачи и дълбоки вътрешни разделения. В своето публично изявление Мюмюн се опитва да се разграничи от Ахмед Доган и старата гвардия, сочейки ги като виновни за разпада на местните структури. Той поставя акцент върху разочарованието на кметовете, които са се почувствали предадени от централното ръководство.
Само че този тип „разочарование“ е добре познато на българския избирател – винаги когато се преразпределят порциите, старите съюзи се разпадат, а новите – по правило – се сключват на тъмно.
Пеевски: кандидатът, който вече управлява Хасково
Докато местната публика следи с отегчение поредния скандал в ДПС и производните му структури, истинският сценарист на събитията вече разпределя ролите. На последните парламентарни избори Делян Пеевски, известен като „Момчето“ с недвусмислено ДС минало, беше кандидат за депутат от Хасково. Малко след това постави за областен управител доверения си човек Атаман – бивш член на кръга на Доган и поредният в списъка на „предателите“.
Превземането на града е завършено по учебник: чрез контрола върху местната администрация и „разпределянето“ на политически и бизнес активи, Хасково постепенно се превръща в територия под контрола на Пеевски. Всички местни политици от ГЕРБ и останалите уж „опозиционни“ формации трябва да си дадат сметка, че на следващите избори градът може да се окаже изцяло под негово влияние – процес, който тече с пълна сила и пред очите на всички.
Мюмюн Мюмюн – един от „трофеите“ на Пеевски
Една от най-показателните линии в този сценарий е бизнес съдружието на Мюмюн Мюмюн с хора от лагера „ДПС – Ново начало“ (Айхан Етем и други), както и милионите кредити, които той е получил от печално известната Инвестбанк. Това е банка, наричана в средите „гнилата ябълка“ и сочена за един от инструментите на Пеевски и ДС-кукловодите му.
Възниква закономерният въпрос – дали тези кредити са надлежно обезпечени или са поредното оръжие, което ще се извади, когато политическата вярност се изчерпи? Практиката в България сочи, че т.нар. „бизнес елит“ често бива държан в подчинение именно чрез подобни инструменти – прокуратура, КОНПИ, „компроматни“ и търговски банки, които в подходящ момент могат да се превърнат от партньор в палач.
Урокът за предателството
Историята на Мюмюн Мюмюн и компания не е изолиран случай, а типичен пример за „политическото предприемачество“ по нашите ширини. Тя е показателна за още нещо – предателството рядко остава без последствия. То е лесният изход за тези, които са изградили кариера върху сменящи се господари, но никога не носи истинско уважение или стабилност.
Преди следващите избори, Хасково трябва да се замисли дали да продължи да търпи хора, които превръщат града и региона в трофей на поредния „господар“. А политиците – особено тези от ГЕРБ – трябва най-сетне да осъзнаят, че пасивността днес ще им струва скъпо утре.