Близо 400 лекарства са дефицитни в България, основно защото се изнасят. Най-тежко е положението на болните от диабет, а причината е всичко. Липсата на лекарствата вече е системен проблем за България, пише Емилия Милчева.
Как се справя човек с тежък диабет в България , който търси гарантирания и заплащане от държавата инсулин с връзки и познати, месец за месец, а от държавата му отговарят, че няма проблем с доставката? На първо място, влошава се усещането му от липсата на стрес, а започва да гладува, като пропуска вечерята – за да има за по-дълго време животоподдържащото лекарство. Някои се примиряват и карат – колкото толкова, други се предизвикват с ендокринолога и за аналогови инсулини, макар че при диабета това не е удачно, тъй като като не се знае каква ще е адаптацията на пациента. А в случай че им е останала малко енергия след дългите обиколки по аптеки и непримиримост, изпитва гласност като вик за помощ. За себе си и още хиляди като тях, сред които и малко деца. В България болните с диабет са около 600 000, част от тях не могат да живеят без инсулин.
“Това е скрит геноцид!”
Краснойка Кушева от Пловдив е с диабет от 36 години, на инсулин е от самото начало, сменен четири пъти през годините. Повлияла се е най-добрата отлична терапия (бавнодействащия Tresiba 100 IU/ML и бързодействащият Fiasp 100 IU/ML), назначена след диабетна кетоацидоза (от най-опасните усложнения на захарния диабет, бел.а.). Но от края на последната година става все по-трудно и по-трудно да се снабди с инсулина си, който е от 100% реимбурсирани от здравната каса лекарства.
„Това е скрит геноцид. Имам право на живота и искам държавата, в която живея, да ми гарантираме адекватно лечение и да поеме отговорност, когато това се нарушава. Искам адекватни действия и искам отговорните за тази длъжност лица да бъдат наказани“, казва Кушева пред Дойче Веле.
Писала се пропуска до различни инстанции – Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), НЗОК (Дойче Веле разполага с копие от сигналите и отговорите, бел.а.) и получава сходни уверения: “Доставките от производителя са налице, разпространявани са към търговците на едро”. Толкоз. Обаче в аптеките липсват или се намират изключително трудно. Затова и сезира прокуратурата. От Върховна касационна прокуратура препраща сигнал за компетентност до Софийска градска “за евентуално извършени престъпления по служба от длъжностни лица – служители на Министерството и/или ИАЛ.”
Защо има недостиг на лекарствата?
“Големите проблеми с липсите започнаха през ноември 2022 г. (тогава управлява служебно правителството, бел.а.). От месец на месеца трябва да стане по-сложно и по-сложно. Всеки се спасява, както може. Този инсулин не влиза в списъка “Нима е толкова трудно да се гарантират последствията от тези лекарства, които се нуждаят от тези лекарства – ние сме определен брой, не е възможно държавата да не може да предприеме действия”, казва. Кушева.
Проверка на Дойче Веле показва, че от вчера, 22 септември, за шест дни – до 28 септември, Tresiba е вкаран в забранителния списък за сумата, която се прави от Изпълнителната агенция по лекарствата. По закон IAL може да актуализира този списък седмично – ако има недостиг. А този недостиг установява Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствата в позитивния лекарствен списък – СЕСПА. Това са лекарства, които се плащат със средства на данъкоплатците. В разходите на здравната каса второто най-голямо след плащанията за болниците е за лекарствени продукти – 1,8 милиарда лева за 2023 година.
Проблемът не се решава ту с вкарване, ту с изкарване на инсулин (или други медикаменти) от забранителния списък за сума, зад всеки един ред от който стои бизнес за милиони. Паралелният внос и размерът на лекарствата в рамките на ЕС са законово регулирани. При кабинета “Станишев” беше цената на лекарствата (на производител в България) да са най-ниски намалени в 10 референтни държави с най-ниски цени в ЕС . Затова и много от медикаментите в България са в пъти по-евтини от тези на пазарите в Западна Европа и сумата върви с пълна сила, но държавата в лицето на IAL изисква да контролира този процес, за да защити интересите на своите граждани.
На един от поредните сигнали за липсата на Tresiba и Fiasp, изпратени от Кушева до МЗ през април т.г., в който тя съобщава за липсата им в аптечната мрежа, изпълнителният директор на ИАЛ Богдан Кирилов, който управлява агенцията пета година, уведомява, че производителят си е свършил работата и е доставил договорените количества. „С писма, постъпили на 04.04 и 25.04.2023 г., на електронната поща на ИАЛ, „НОВО НОРДИСК ФАРМА“ ЕАД действат за доказателство за ритмични доставки на лекарствени продукти, които се разпространяват към търговците на едро „Софарма Трейдинг“ АД, „Стинг ” АД, “Фармнет” АД и “Фьоникс Фарма” АД. От представените справки се установяват, че има налични количества, както в склада на “НОВО НОРДИСК ФАРМА” ЕАД, така и в складовете на цитираните търговци на едро”.
Обаче в аптеките няма. В сигнал до омбудсмана Диана Ковачева жена от Варна например пише как в над десет аптеки в града е получил отговор: “Тресиба липсва по складовете”.
Проблемът се прехвърля – не се решава
Достатъчно е да се преброят електронните протоколи, регистрирани в НЗОК, с които диабетиците получават лекарствата си, за да са наясно управляващите за колко души носят отговорност да гарантират снабдяването им с животоподдържащи лекарства. Решението би било за тях да има едно допълнително количество, гарантирано през цялото време в аптечната мрежа, заяви наскоро председателят на Асоциация “Диабет” Майя Викторова-Ханджийска. Липсата на инсулин (но и други лекарства) вече е системен проблем за България и никой от управляващите, все едно служебно или редовно от правителството, не се трогва от съдбата на хиляди българи, за които медикаментите са им необходими, за да живеят.
След стотици сигнали на гражданите, в края на юли омбудсманът информира министъра по здравеопазването Хинко Хинков за проблемите с липсващите месеци наред Tresiba 100 IU/ML, Fiasp 100 IU/ML, Humalog 3 ml, Novorapid, Insulatard и др. Хората молят за съдействие, за да живеят, дори да настояват да се забрани пълната сума на животоспасяващи медикаменти за диабетици, раково болни и др.
За изслушване от парламентарната здравна комисия в началото на август Хинков съобщи, че се подготвят законови промени, свързани с паралелния внос с лекарства, търговията на едро, подобряване на СЕСПА. Още ги няма. На увереността му, че доставчиците се справят, на това изслушване се чуват други данни – че на българския аптечен пазар липсват 392 лекарства по лекарско предписание, от които 166 се изнасят. 25 лекарства за лечение на диабет напълно липсват, като седем са инсулини, а от тези 25 лекарства 21 се изнасят, съобщи Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеките. Според анализа на ДАНС нормативната уредба е разработена целенасочено в интерес на търговците и не осигурява ефективни възможности за противодействие или избягване на дефицита на лекарствата.
Частният интерес да отстъпи пред този на болничните хора
Пред Bulgaria ON AIR адвокатът по медицинско право Мария Петрова заявява, че “докато частният интерес за определяне на лобита на фармацевтични компании не е направил стъпка назад пред интереса на хронично болните хора, ще има проблем, който във времето ще се задълбочава”.
“Задълбочаването” е въпрос на живот и смърт. Колко диабетици трябва да умрат, за да се събуди властта?
Емилия Милчева