Цинизмът на Митов е брутален! Уволненият директор на МВР – Хасково е преназначен за заместник директор!
Цинизмът на управляващите и гаврата с мъката на народа край нямат! Уволнението на сгафилия директор на МВР – Хасково се оказа фарс и абсолютно фиктивно.
Мирослав Христов е новият директор на областната полицейска дирекция в Хасково. До момента той бе началник на РПУ-то в областния град. Смяната е станала ясна вчера при посещението на главния секретар на МВР главен комисар Мирослав Рашков.
Христов ще бъде представен пред ръководния състав на дирекцията в понеделник.
Мирослав Христов заема поста от Иван Расоков, който подаде оставка и тя бе приета от вътрешния министър Даниел Митов. А причината за нея станаха убийството на 18-годишна ученичка в Хасково и последвалите протести пред сградата на полицията, където напрежението ескалира и се стигна до погром.
Досегашният директор Иван Расоков ще бъде преназначен на поста зам.-директор на областната дирекция Расоков се връща като заместник, какъвто бе, преди да бъде назначен за временно изпълняващ длъжността директор, информира сайтът. Това цинично действие издава колко е ценен провалилият се милиционер за босовете на министъра на МВР – Ново начало.
Методи Лалов, бивш шеф на Софийския районен съд
Ходът на Даниел Митов да приеме оставката на директора на ОДМВР-Хасково, само за да го назначи веднага за негов заместник, е цинична подигравка с понятието „отговорност“. Това превръща акта на оставката – предполагаем връх на поемане на вина за провал или нередност – в празен ритуал, в чиста формалност без реални последици.
Какъв е смисълът от такава „оставка“? Това не е носене на отговорност, а просто разместване на фигури по дъската, запазване на същия човек в системата, макар и на стъпало по-ниско. Това изпраща ужасяващ сигнал към обществото: че в тази система реални последствия за грешки или провали няма, а „оставките“ са само театър за пред медиите.
Това ли е стандартът за отговорност, който се налага? Ако „наказанието“ за несправяне е просто преместване на съседен стол, тогава думата „отговорност“ е изпразнена от съдържание. Това е демонстрация не на справедливост, а на запазване на статуквото и на определени кадри на всяка цена. Така не се гради доверие, а се затвърждава усещането за безнаказаност.