Това, което прави най-силно впечатление, е усещането за нарастващия професионализъм на младите автори, които участват в Националния конкурс за дебютна литература “Южна пролет” в Хасково. Това каза в интервю за БТА тазгодишният председател на журито на 51-вото издание на форума – академик Владимир Зарев. Той посочи, че малкият брой изпратени конкурсни творби означава, че чувствително е нараснал самоконтролът, самокритичността, личната отговорност на младите писатели пред текста.
В сравнение с други години днес имаме много повече истински талантливи, зрели творби и много по-малко графомания, обобщи Зарев. Вчера писателят, автор на над 15 книги и главен редактор на списание “Съвременник”, запали огъня на Литературните дни в южния областен център, а утре ще бъдат връчени наградите на лауреатите в петте жанра на конкурса – “Поезия”, “Проза”, “Детска литература”, “Драматургия” и “Литературна критика”.
Между 30-те предложени заглавия има няколко книги и в поезията, и в прозата, които смело мога да нарека литературни явления, посочи още Зарев. Като слабости на някои автори той отчита липсата на опит. Акад. Владимир Зарев обаче отчита със съжаление, че от десетилетия държавата не прави нищо, за да подпомогне художествената литература, а тя – националната ни духовност, е имала и има огромно значение за оцеляването на българския народ.
Следва целият текст на интервюто:
Академик Зарев, тази година в Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ в Хасково участват 30 млади автори в пет жанра. Успяхте ли вече като председател на петчленното жури да се запознаете с техните творби? Каква е общата Ви оценка?
– Нека започна с това, че вече 60 години в Хасково се провеждат прекрасните празници за млада художествена „Южна пролет“, а това което все повече липсва в националния ни живот са традициите, особено духовните традиции. На тези щастливи празници всяка година млади автори могат да участват със своя талант и да се борят за високите награди. Интересното е това, че в конкурса „Южна пролет“ се допускат само първи книги. Да, аз успях да премина през творбите на участниците в конкурса и те ме изпълниха с вътрешно задоволство и размисли.
Бил сте в журито и на предишни издания на конкурса. Каква е тенденцията в писането на творбите, подходът към действителността от страна на авторите и нейното отражение върху “продукцията” им?
– Това, което прави най-силно впечатление, е усещането за нарастващия професионализъм на младите автори. Забележете, че изпратените творби в пет различни жанра са едва тридесет, което говори, че е чувствително нараснал самоконтролът, самокритичността, личната отговорност на младите писатели пред текста. В сравнение с други години днес имаме много повече истински талантливи, зрели творби и много по-малко графомания.
Има ли дебютанти, които рязко се отличават от останалите като стил, качество и сила на посланията? Имате ли вече фаворити за наградите, разбира се, без да споменаваме имена, докато не бъдат обявени официално?
– Между тези тридесет заглавия има няколко книги и в поезията, и в прозата, които смело мога да нарека литературни явления. Аз, а и цялото жури, съставено от най-достойни литератори, преживяхме удоволствието да преминем през смислите, посланията, красотата им и единодушно ще обявим нашите фаворити. Убеден съм, че определените от нас млади и талантливи творци ще са част от бъдещето на българската литература.
Каква е най-честата грешка, която допускат в първите си произведения авторите?
– Разбира се, в творчеството на голяма част от участниците се усеща липсата на опитност, но когато авторът е щастливо одарен, когато е посочен от Бога и наистина е талантлив, често неопитността се превръща в преимущество, в особен вид духовна свобода. А свободата е форма на различие, колкото по-различен е един човек, толкова той е по-свободен. Ще бъде прекрасно, ако те успеят да опазят и превърнат тази своя изпълнена с енергия и неопитомена свобода в слово, да намерят свой личен, запомнящ се стил, да изградят свой неповторим човешки свят.
Предстои Ви и лична среща с тях в рамките на литературните дни и конкурса в Хасково, какви ще бъдат Вашите съвети?
– Винаги се вълнувам, когато ми предстои среща с млади хора. Странно е, че колкото повече остарявам, толкова по-често се връщам в младостта си. Убеден съм, че на мен тази среща ще ми бъде безкрайно интересна и носталгична. Що се отнася до тях, аз ще направя всичко възможно да им бъда полезен със съвети, но най-вече с личната си подкрепа да подпомогна тяхното признание и участието им в литературния ни живот.
Творчеството е преди всичко един индивидуален акт, но как могат обществото и държавата да помогнат и насърчат хората с талант, да провокират тяхното развитие – говорим за стимули, политики на книгоиздаване, създаване на обществени нагласи и среда?
– За жалост след демократичните промени приз 1989 година, когато наистина на хората беше възвърната свободата да бъдат себе си, българската литература, а и цялата ни национална култура бяха захвърлени от политиците и управляващите в задния двор на общественото внимание. От десетилетия държавата не прави нищо, за да подпомогне художествената литература, а тя – националната ни духовност, е имала и има огромно значение за оцеляването на българския народ, тя е най-живата част от нашето самопознание и най-важното, във времето тя се превръща в най-живата и истинската национална памет.
Източник: БТА