Докато водите в Минерални бани лекуват рани, местната власт трупа заплати, които парят. На последното заседание на Общинския съвет бе прието ново увеличение на възнагражденията – точно в момент, когато хората по селата броят стотинките си.
С решение, взето на 19 юни, съветниците вдигнаха основната месечна заплата на кмета до 65% от тази на министър. За поредното повишение гласуваха 10 „за“ и 2 „въздържал се“ – така кметът господин Искендер ще получава вече 6907 лева месечно. Това са 643 лева отгоре само за последните месеци и внушителен скок от 2500 лева през 2023 г.
В онези дни срещу господин Искендер още нямаше обвинения. После дойде прокурорската намеса, домашният арест и „дистанционното управление“ на общината. Вместо сянка на морал и самокритика, съветниците от МБ му гласуваха ново драстично увеличение през март – 6264 лева.
В края на май Искендер бе върнат на поста, а само месец по-късно – още един подарък: нова заплата, вече близо 7000 лева. Само за две години възнаграждението на кмета на Минерални бани набъбна с 176%.
Но апетитът не спира тук. Следва председателят на Общинския съвет Сунай Хасан, който вече ще получава 4144 лева – 60% от кметската заплата. Предшественикът му, междувременно, се е задоволявал с малко повече – 4384 лева, или 70% от кметската. Заместник-председателят, пък, ще прибира по 3315 лева месечно.
Докато председателите броят хилядарки, редовите общински съветници си остават с „утешителните“ 20% от средната брутна заплата на администрацията.
А как изглежда животът отвъд заседателната зала? Минерални бани, туристически и балнеоложки център на хартия, в действителност е община с бедстващо население по селата – с хора, чийто доход е далеч от разкоша на местната власт. Социалният контраст е толкова ярък, че с всяко ново увеличение на заплатите управлението става все по-далечно, а гневът на хората – все по-осезаем.
Докога управляващите ще топлят джобовете си, докато улиците изстиват от бедност?
Докога ще има пари за бонуси, но не и за онова, което наистина прави един град достоен за живеене?
Минералните бани заслужават повече морал, отколкото минерални възнаграждения. И най-вече – повече отговорност пред хората, а не само пред личната си банкова сметка.