Шест години след лъскаво представения „голям ремонт“ на ул. „Стефан Стамболов“ в Симеоновград, местните не стъпват по модерна инфраструктура, а газят във вирове и тиня. Вместо улица – река. Вместо подобрение – позор.
984 000 лв. с ДДС – толкова струваше мечтата за нов асфалт, подменен водопровод и канализация. Парите дойдоха по Министерско постановление №165 от 7 август 2018 г., а ремонтът приключи през 2019 г. с обещания за „здравословна и функционална инфраструктура“. Проектът трябваше да сложи край на наводненията и да изведе дъждовните води към Марица чрез нови, по-широки тръби.
Днес реалността е като подигравка.
Вода блика от няколко места и тече без прекъсване, особено сутрин. В горещините се образуват застояли вирове, над които се роят оси. Глутници кучета утоляват жаждата си в средата на улицата, а калта и тинята лепнат по обувките на минувачите. Шахтите? Запушени. Канализацията? Претоварена. Обещаното „здравословно“ трасе е заразно огнище.
Най-големият абсурд – жителите плащат сметките за тази вода, която изтича буквално пред вратите им.
Симеоновград не е изключение – малките градове в България са зависими от държавни средства, но когато ремонтите се превръщат в блато от корупция и некачествено изпълнение, цената плащат хората.
„Кунчовия ямач“ – така местните наричат улицата – днес е символ на това как един милион може да потъне в калта… и да потече по улицата.
Източник: Сакарнюз