Тази вечер кметът на гр. Хасково – Станислав Дечев организира коледен купон за администрация и приятели. За целта е ангажиран най-големия сватбен салон в града. Няма да липсва нищо. Ще има богата трапеза, богата украса, разнообразна програма и музика. Както се казва – разхищение по хасковски. Разбира се, във коледните веселия няма нищо лошо, стига те да не са от нашите пари и да не са в дни, когато в града ни се организират няколко благотворителни акции за болни деца /Дани и Гого/.
Когато си кмет и лично не си дарил нито един лев на тези деца, да организираш мащабно тържество е малко егоистично, нагло и безцеремонно. Но, както се казва той това го може.
Всъщност това е неговата благотворителност по хасковски – да разреши място за провеждане на благотворителна акция и да го оповести, а в същия този момент, да похарчи едни пари за веселие…
А, на нас съгражданите – все по-често ни се случва напоследък (организирано или спонтанно) да изпитваме съпричастност към съдбата на бедните и безпомощните в града ни. Но всъщност не се замисляме, че това не би трябвало да е наша мисъл и чувство. И това ни подсеща – колко трудно щеше да е, вместо да има купон за общинарите, те да се бяха досетили да направят добро? Колко пречки и спънки може да има по пътя на щедрата съпричастност и човечните жестове? Но уви!…НЕ. Тяхната щедрост, още не се е отключила. Те мислят единствено за кебапчетата и кюфтетата.
Администрацията да речем – нисък интелект за правене на добро…
Но, кметът – кметът на Хасково – Станислав Дечев, питаме се, и той ли все още се намира във „фазата на налучкване“ и все още не се е възпитал в добрите практики на благотворителността. Азбучна истина е, че правенето на добрини и проявяването на съчувствие и щедрост са същностни ценности, които се изграждат, усвояват се всекидневно от примерите наоколо, от семейната среда, от училището, социалните общности, авторитетните личности.
Но, ние сме си виновни…
Лоши сме, защото търпим парите да се крадат, разпиляват, да отиват за показни благосъстояния, за кич, за нарцистично удовлетворение на този или онзи управник, а не за болни деца. Лоши сме, защото понасяме бездушни чиновници да решават кое дете ще живее и кое не.
Лоши сме, защото не сме оказали натиск децата с тежки диагнози да получават от държавата лекарства, протези, колички, ентерална храна, а не семействата им да затъват в дългове, за да могат децата им да виждат, чуват, прохождат. Лоши сме, защото не изискваме от държавата да оказва подкрепа на родителите да си намират работа, съвместима с грижи за болно дете.
Чувстваме се добри, докато се разминаваме по улицата с дете в количка, тикана от измъчена майка. Тогава душата ни се свива, миличкото то, горката тя, пази боже, пази боже!
Но, после не ни идва наум, че добрите трябва да се обединят, за да кажат на лошите: Длъжни сте да помагате от наше име, затова сме ви избрали, това е общественият договор, държавата се създава, за да помага на по-слабите, на немощните, на затруднените, на подминатите от късмета да са здрави. Затова съществува държавата, а не за да направи клипче, да наеме най-актуалния актьор, да организира тържествен концерт, на който да отчете, че сме добри, благородни хора…
Не, не сме.
И ти не си КМЕТЕ…