Какво показва снимката?
Точното време – и точната некадърност.
Снимката е направена на 12 ноември 2025 г., малко след 18:00 часа.
В този час Хасково вече е тъмно, хората се прибират от работа, а трафикът е вечерен.
Само че общинският часовник показва 18:57 — почти 19:00 часа.
Разлика: цели 57 минути.
И това продължава две седмици и половина след смяната към зимното часово време.
Един град живее в реалността.
Общината — в собствената си паралелна вселена.
Скандално, но вече не и изненадващо: общинският часовник в Хасково продължава да показва грешно време две седмици и половина след преминаването към зимното часово време.
Докато цяла България върна стрелките в края на октомври, нашият град… просто забрави.
И ако това изглежда като дребен пропуск, всъщност е най-точната метафора за управлението на Хасково:
часовникът изостава с един час, а общината — с едно поколение.
Дребният детайл, който издава голямата катастрофа
Централният градски часовник — лице на града, символ, ориентир — показва грешно време от 12 дни.
Един час разлика.
„Дреболия“, ще кажат някои.
Не. Това е диагноза.
Ако не можеш да свериш часовник, как ще свериш управлението си?
Воден цикъл? Инвестиции? Улици?
Ами първо научете колко е часът.
Община, която не успява да реагира на най-елементарното действие — чрез един бутон да нагласи вечно изоставащия си символ — няма как да вдъхне доверие, че:
ще оправи улиците;
ще завърши водния цикъл без хаос;
ще привлече нови инвеститори;
ще създаде работни места;
ще въведе ред в град, който постоянно се задъхва от собствената си неорганизираност.
Кметството не е в час.
И това не е метафора — това е буквална картина.
Хасково – град в безвремие
Някой ще каже: „Е, голяма работа, един часовник.“
Но не е така.
Градовете се познават по дребните неща.
Когато най-видимият символ на града показва грешно време, това не е повреда.
Това е безвремие — безвремие, което се е настанило в администрацията и е пуснало корени.
А гражданите?
Ние просто го гледаме, въздишаме и си казваме:
„Ето ги пак… пак не знаят колко е часът.“
Заключение: от Хасково – още по-ясно
Един час.
Една проста корекция.
Един жест, който би показал, че градът се управлява.
Но не — в Хасково дори времето е оставено на самотек.
И ако един часовник не могат да нагласят, какво остава за всичко останало, което изисква работа, мозък, организация и… отговорност?
Часовникът може да е сбъркан.
Но диагнозата е точна.