Когато в Хасково излизаш на улицата, трябва да знаеш: отиваш на бойното поле.
В 21 век хората от Хасковския квартал „Червена стена“ и по точно ул. „Стоян Заимов“ се движат по чакъл. Пресечката е от ул. „Крали Марко“ до ул. „Хайдут Велко“ и е част от ул. „Стоян Заимов“.Жителите на улицата от години се борят с общината, за да може улицата, на която живеят, да бъде асфалтирана. Най-важното е, че същата тази ул. „Стоян Заимов“ се води асфалтирана в регистрите на Община Хасково.
Фактите обаче сочат друго. Улицата не само, че не е асфалтирана, но и пропада и в двете страни от към къщите. Вместо тротоари зеят пропасти и дупки към пропаднали дворни места и пр. Всъщност не е улица, а някакъв вид калдъръм.
Калдъръмът няма канализация, всички къщи на него имат септични ями. Парадокса е, че този проблем излезе на дневен ред, точно когато кмета на Хасково – Станислав Дечев, прави анкетно проучване на тема: АКТУАЛИЗИРАНЕ НА „ПЛАН ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ХАСКОВО 2021-2027 Г“.
Извиняваме се е че ще споменем фекалии, но само да попитаме кмета, в Плана за интегрираното развитие на Община Хасково, дали има раздел – фекалии и чакъл?
И тук идва въпросът, който не е към кмета а е риторичен?… Що за град, що за управници имаме?…
Така… По подробно за самия проблем: В сигнал към местната структура на „Възраждане“, хората молят да бъде дадена гласност на този проблем /чакълестата и пропаднала улица/… /Вижте видеата в които живущите споделят проблемът с депутата от Възраждане – Георги Георгиев, областният координатор – Ясен Колев, както и членове на структурата./
Проблемът на живущите наистина е голям. На улицата две коли няма как да се разминат. Живеещите, няма къде да паркират колите си. Там не влиза снегопочистваща техника, пожарна, линейка и всякакъв автомобил, който е по-голям от лекотоварен. С всеки изминал ден, улицата се стеснява, защото пропада и от двете страни, поради липса на подпорни стени. За тротоари е немислимо да споменаваме. Улицата се води в началото на втора зона в Хасково, което си е почти централна част на града. Въпреки това, немислимо е за хората там, да си помислят за подобрения и строителство на къщи или дворове, защото няма как да бъдат доставени строители материали. Представете си… Израснали храсти държат донякъде пътя, за да не пропадне до край. И това не е всичко. През дъждовните периоди, става безумно преминаването през улицата, а през зимата, замръзването и вледеняването е дори опасно за живота на преминаващите.
Хората обясниха на екипа ни, как нееднократно са подавали жалби и молби до кмета, за да получат помощ и да им бъде обърнато внимание. Но, реакция няма.
И сега, важното което трябва да подчертаем е, че проблемът вече е неотложен. В южния край на пътя, преди години е построена кооперация, която е на по-ниско ниво от спорната улица, а след строителството на самата кооперация липсва подпорна стена. Това спомага за екстремното пропадане и стесняване на пътя в последните години. Вече дори е имало инцидент с паднал в обособилата се пропаст човек. Такава е ситуацията.
И ето сега… Наближават местните избори. Както на всеки четири години по това време, зейналите наново стари дупки по пътищата пак ще се превърнат в тема номер едно в Хасково. Ще станат обект на велики предизборни обещания…
Естествено… да се говори за кварталните чакълени пътища е много удобно – не само за поддържане на рейтинг и за печелене на избори. Папагалските медии ще започват да повтарят темата дни наред, защото е „популярна“ и се харчи (дори и този текст неволно върши тази услуга). Така храброто население неусетно преглъща далеч по-големи и по-горчиви хапки, за които не се говори, понеже „не са интересни“. /например за кражбите на управляващите/
Пред мнозина номерът винаги минава – така е, харесва им на хората – демонстрацията на държавна загриженост и отзивчивост към нещастието.
Известно време след приключване на изборите, тези на които номерът им е минал, рязко се озовават в действителността… И какво… Всичко било празни приказки. И после…ОТНОВО… Дупка-чакъл, дупка-чакъл.
И ние… мазохисти, градски човечета, виновници, наивници и всякакви там, завършващи –ци, все си ги избираме и преизбираме.
А те живущите на улицата, ще си трошат краката в чакъла, ще си трошат колите в пропастта, зад люляковите храстчета ще подушват миризмата от септичните ями и най-вече, ще си трошат главите във въпроси: защо, кога и как???