Един страхливец – Иван Гарилов се казва /този от снимката/, организира протест за Маги в Хасково на 26-ти май, след което полицията го уплаши, а той моментално отмени протеста.
„Страхливо започваш живота си ИВАНЕ“
Първо започваме с мотивите с които го направи:
„Уважаеми граждани,
Уведомяваме ви, че планираният протест се отлага за неопределена дата поради редица фактори, включително липсата на достатъчен обществен интерес и мобилизация. Вместо провеждането на протестни действия на този етап, ще бъдат изготвени и изпратени отворени писма до Прокуратурата и органите на МВР, с които ще настояваме за конкретни действия и отговори по поставените въпроси от обществено значение. Оставаме ангажирани с каузата и ще продължим да търсим справедливост и промяна чрез всички допустими по закон средства. Благодарим на всички, които проявиха съпричастност и подкрепа.
Иван Гарилов“
Кои сте тези ВИЕ бе Иване, нали си сам и казваш, че нямаш подкрепа? Но, за това по нататък в статията.
Сега първо по темата за отменения протест…
Всичко писано от Иван Гарилов в мотивите за отмяна на протеста е лъжа.
В събитието публикувано от него във Фейсбук, заявиха, че имат интерес – 715 човека, а присъствие – 114. Като се има предвид страхливите и незаинтересовани от нищо хасковлии, тези хора дори са дори премного. Чак звучеше обнадеждаващо.
После Иван публикува ОТВОРЕНО ПИСМО до:
Министъра на вътрешните работи на Република България
Главния прокурор на Република България
Омбудсмана на Република България
Директора на Областната дирекция на МВР – Хасково
… обаче само го публикува в събитието, без да го качи дори на профила си, без да го изпрати на горепосочените…
В последствие започна да се оплаква, че никой не го търсел за протеста, никой не го подкрепял и не бил съпричастен, за това го бил отложил.
ЛЪЖА…
Достатъчно хора разпространиха новината, правиха клипчета, постери и т.н. Медии също публикуваха и разпространяваха. Предложена му бе помощ, за озвучаване, организация и пускане на уведомление в Общината.
Всъщност, каква точно още подкрепа искаше Иван, така и не се разбра. Може би, е очаква бързо да стане звезда. Да се изпъчи на гърба на едно почернено семейство. Да бъде търсен, да дава интервюта и т.н.
Иване… След като се наемаш да организираш нещо, трябва просто да го организираш, а след като си поканил всички и достатъчен брой хора са заявили интерес, просто следваш организацията си и очакваш деня на протеста.
Обаче истината е съвсем друга. Иван Гарилов е получил телефонно обаждане от хасковската полиция с предупреждение да внимава, тогава мишката веднага е пуснал жълтичко на гащичките и отмени събитието.
Започна да се оправдава, че щели да бъдат изготвени и изпратени от него отворени писма до Прокуратурата и органите на МВР, с които щял да настоява за конкретни действия и отговори по поставените въпроси от обществено значение.
Кога бе страхливецо, ще ги видим тези писма, след като спреш да се насираш от страх или?…
Продължаваме…
Дойде деня на протеста.
Майката на Маги бе там, роднини и приятели също. Медиите също бяха на линия. Макар и малък брой активни и съпричастни граждани също бяха там. Приятелките на Маги дойдоха и казаха, че всички нейни съученици са разбрали, че протестът е отложен и за това няма да дойдат.
Иван обаче го нямаше. Страхливецът се бе скрил. Започнаха да му звънят по телефона, но нямаше отговор. Майката на Маги също му звъня, отново без отговор.
Реакцията на хората: „Не го приемаме за аргумент и не оправдаваме постъпката на човек, който удари по протестната вълна! Питаме го… Защо не отиде до събралите се там хора, въпреки отмяната на събитието му? Защо не отиде да обясни на майката на Маги, защо събитието е било обявено за отменено? И какво означава да очаква да му предложат помощ? Организаторът на събитието търси хора, които да помагат! Затова е организатор, а не участник!“
Ех, Иване, Иване… Майката на Маги, която бе дошла на протеста, беше съкрушена.
Убиецът НЕ Е намерен. Съучастниците НЕ СА намерени. В момента револверът на руската рулетка щрака ли, щрака. Въпрос на време е да изплаче някоя друга майка, която сигурно в момента си мисли, че точно на нея това няма как да й се случи.
Всяко общество си заслужава съдбата. А, Хасково още повече. Въпреки, че младите хора в града, от които се очакваше да вкарат нова сила на задъхващия се заради битите деца от полицията протест, се бяха завърнали от родни и чужди плажове, от балове и изпращания по празниците, те си намериха други по-полезни занимания. Общественото недоволство им се стори чуждо, почти неразбираемо, затова някои се скриха през уикенда в нощните клубове… за да не ги занимават с глупостите на политиката. Други пък се уплашиха от полицията, а тези които познаваха Маги, бързо и екстремно я забравиха. Както се казва, всяко чудо за три дни.
Запомнете го Иван, запомнете снимката и лицето му. Той един ден ще поиска да влезе в сдружение, партия или организация, за да стане популярен и да се възползва от някоя човешка мъка. Но, всъщност единственото което трябва да запомните е, че Иван е един малък страхлив човек.
Ще завършим с видео и реплика на Васил Михайлов от един велик български филм:
„Когато една държава няма хора за бой, или държавата не е държава, или хората не са хора.“
