Въпросът е кое в случая ще надделее. Дори съм склонен в тази сложна ситуация да не слагам знак за равенство между Борисов и ГЕРБ. Защото инстинктът на Борисов за оцеляване е доста по-силен от реваншизма, обзел собствената му партия.
Допреди месеци Борисов беше равен на ГЕРБ, а ГЕРБ на Борисов. Сега не е съвсем така. Не твърдя, че ГЕРБ се е еманципирал от своя създател, но и с просто око се вижда, че там вървят някакви процеси. Делян Добрев си позволява да го прекъсва и апострофира (нещо немислимо преди). Борисов се прави, че „бащински“ го позволява, един вид, че в партията му тече „диалог“. В същото време Десислава Атанасова не само „държи“ парламентарната група, но и структурите по места се сплотяват зад нея. Едно две „проспивания“ на Борисов, в които той отсъстваше от парламента, доведоха до гласувания, пряко противоположни на неговите разпореждания, та трябваше той мълниеносно да идва от Банкя.
Ако е така, нещо се променя. На другия полюс е ДПС, където след „оттеглянето“ на Карадайъ въпросът е дали имаме „повече“ Доган, или „още повече“ Пеевски. Това е важно, но поне засега „ефектът Магнитски“ работи.