Последиците могат да бъдат силно негативни за България, ЕС и САЩ
Ако си мислите, че включването в списъка на санкционираните лица по закона Магнитски ще ограничи апетита за власт на най-значимия български политически олигарх, жестоко се лъжете. Малцина извън България знаят името му или дори подозират, че той е толкова важна фигура, чиито ходове на политическата сцена могат да имат сериозни последици далеч отвъд пределите на страната му. Всъщност той управлява дълбоката държава в България, като определя кой да бъде на власт и в каква посока да се развива българската политика. На пръв поглед това не би трябвало да е възможно, тъй като САЩ и Обединеното кралство ясно изразиха позицията си по отношение на най-значимата фигура в българското задкулисие – г-н Делян Пеевски, описвайки го като доказано корумпиран политик, който е злоупотребил с властта и влиянието си. Той няма много политически приятели в Европа – на практика няма правителство на ЕС, което да се застъпи за него – но това не му пречи да „командва“ в България. Не си мислете, че той е спечелил изборите с голяма преднина или че е лидер на първата или втората политическа партия. Не е, но се радва на подкрепата както на Русия, така и – чрез ръководената от него партия Движение за права и свободи – ДПС – на Турция. В продължение на повече от десетилетие той систематично и непоколебимо се придвижва напред и нагоре към известността, укрепвайки хватката си върху българската дълбока държава – службите за сигурност, правоприлагащите органи, изпълнителната власт, съдебната система, медиите и ъндърграунда.
Peevski Uber Alles
Г-н Пеевски започна скромно, бавно и методично, като пое контрола върху етническата турска партия ДПС. Въпреки недоволството на етническата база на партията, той успя да отстрани или изолира привидно всемогъщия бивш лидер Ахмед Доган. През последните години новият председател на ДПС обърна поглед към най-голямата партия в страната – ГЕРБ, принуждавайки дългогодишния ѝ лидер Бойко Борисов да извърши самоунизителни действия, включително да отмени ротацията на правителството „Габриел-Денков“ и да изпере през пиар довереника на Пеевски, бившия финансов министър Владислав Горанов, който също е обвинен в грандиозна корупция и е в списъка „Магнитски“. По този начин новото служебно и всяко бъдещо правителство на ДПС и ГЕРБ изглежда предварително дамгосано като корумпирано и олицетворение на дълбоката държава на посткомунистическата номенклатура, предназначена да осигури непрекъснат достъп до властта независимо от изборните резултати.
Това не е първият път, в който г-н Пеевски се опитва да се закрепи в изпълнителната власт и тайните служби или да контролира най-голямата партия – ГЕРБ. През 2013 г. тогавашният лидер на социалистическата партия Сергей Станишев, чиято партия, заедно с ДПС и „Атака“, се състезават за благословията на Москва, призна публично, че ако г-н Пеевски не бъде назначен за шеф на ДАНС – Държавната агенция за национална сигурност – коалицията между БСП и ДСП, с подкрепата на „Атака“, ще се разпадне. Планът на Пеевски и на Москва беше прост: да подчинят ДАНС и да обезсилят контраразузнавателните ѝ функции, като по този начин осигурят безнаказаност и свобода на операциите на руските ГРУ, СВР и ФСБ в страната. Неотдавнашните разкрития по време на изслушванията в парламентарната комисия, че ДАНС доброволно е пренебрегнала и след това е позволила на руския гражданин Глеб Мишин, който стои зад скандал, свързан със санкционираното от ДАНС издаване на стотици, а може би и хиляди български паспорти на руснаци, да напусне необезпояван страната, вместо да бъде арестуван. Това само потвърждава степента на проникване и контрол на Кремъл върху българския апарат за сигурност и завладяването на държавата от Москва.
И тогава, както и сега, г-н Пеевски не криеше амбицията си да стане министър-председател. Но за да го направи, той се нуждае от контрол върху най-голямата политическа партия ГЕРБ и службите за сигурност, както и от достатъчно финансови ресурси, за да преодолее наследството на санкцията Магнитски и на дълбокото обществено недоверие.
През 2014 г. масовите протести, предизвикани от назначението му за шеф на ДАНС, осуетиха интригата и той премина към резервния вариант за консолидиране на властовата си база, като придоби активи за милиарди левове и унищожи Кооперативна търговска банка(КТБ). Така не само напомпа допълнително политическите си финанси, чрез които поддържа мрежата на дълбоката държава. Разрушаването на КТБ беше наказателна акция и публичен линч на нейния главен изпълнителен директор и мажоритарен собственик Цветан Василев за неподчинение, целяща да даде знак на колебаещите се „кой е босът“ и да стегне дисциплината в тези неформални, често неясно структурирани, задкулисни групировки на дълбоката държава.
Укротяване на най-голямата политическа партия ГЕРБ
Още тогава лидерът на ГЕРБ Борисов трябваше да преглътне гордостта си и да се научи на подчинение, което го принуди да подаде оставка от правителството през 2013 г. след целенасочена дестабилизираща кампания в контролираните от Пеевски медии, организирана от ДПС, БСП и Атака с помощта на Кремъл. Москва използва пълния си арсенал от дезинформация, компромат и най-вече емоционално ескалиращо „народно“ недоволство, чиято кулминация бяха поредица от самозапалвания, които повишиха обществената температура до състояние на треска, което принуди Борисов да хвърли кърпата в ринга.
Малко след провала на проектите за „Южен поток“, по причини, които са напълно извън България и нейното правителство, г-н Борисов се съгласи да реализира проекта за газопровод „Турски поток“, за да не си навлече допълнително гнева на Кремъл и да насърчи енергийните проекти на Русия в ЕС. Не е случайно, че по-голямата част от милионите долари, за които се твърди, че са „изчезнали“ по време на изпълнението на проектите „Южен поток“ и „Турски поток“, са се озовали в структури под контрола на г-н Пеевски.
Тайните посещения на пратениците на Кремъл – генерал-лейтенант от цивилното разузнаване на Русия – СВР, Леонид Решетников, наричан „човекът на Путин на Балканите“, санкциониран от САЩ от 2016 г., и специалният представител на Путин за сътрудничество с организациите на руснаците в чужбина Александър Бабаков, санкциониран от САЩ през 2017 г., отбелязаха задълбочаващите се етапи на пълното подчиняване на тогавашния български министър-председател от страна на Путин. Днес просто сме свидетели на поредния нов епизод в тази стара сага.
Зрението на западната дипломация често е било заслепявано от крайната арогантност и цинизъм в двойната игра на Пеевски и Борисов със САЩ, гарнирана с проатлантическа реторика и още по-изкусно съпроводена от политически „бизнес“ – транзакционна дипломация или „случайни“ пиар операции по експулсиране на руски дипломати, пожертвани на олтара на по-големите геополитически и енергийни интереси на Кремъл.
Наследството на „Турски“ поток
Снизходителността и липсата на интерес от страна на Запада към това, което се е случвало и се случва в България, и към нейната роля в регионалната геополитика може да се обясни или с неразбиране, или с липса на интерес към генетичната връзка между дълбоките държави в Русия и България. Последиците от посещенията на Александър Бабаков и Леонид Решетников са само видимият връх на айсберга на преплетената мрежа от зависимости между руския и българския елит, като г-н Борисов се грижи за фасадата пред външния свят, докато г-н Пеевски се занимава с контрола на задкулисието в тази прокремълската операция.
Между двамата невинаги е имало хармония, достатъчно е да споменем биткити под килима за влияние при избора на главен изпълнител на българския участък на „Турски поток“. Първоначално г-н Борисов и неговият избор на базираната в Саудитска Арабия компания Arkad надделяха, но в крайна сметка Кремъл, чрез изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ и довереник на „Газпром“ г-н Малинов, подкрепен от г-н Пеевски, пое контрола над проектната компания, като отвориха вратите на България за хиляди руски и беларуски доставчици и изпълнители, включително като наляха „мотивиращи“ пари в джобовете на правилните хора.
Източник: Алтернативата