Влача се в трафика и слушам парламента по радиото. В опразнената зала е тихо и кънти. Толкова нетипично, но познато кухо, че да се чуват ясно овчарските подвиквания. “Протиив, Дааа”, “Неее” – викат шефчетата на групите, за да ориентират колегите си. А те ръгат карти, натискат копчета. Равнис. Мирно. Тъй вярно. Ура.
В този момент, в онази сграда едни кухи хартиени войничета за еднократна употреба решават бъдещето на демокрацията ни.
Радослав Бимбалов