Адв. Ростислава Жекова: ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ И СЪЗДАВАНЕ НА ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНИЯ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО ДА СЪЗДАДЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНЗ НА СОЦИАЛНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ И РАБОТНИЦИ, ДА ГАРАНТИРА КАЧЕСТВО НА ПРЕДЛАГАНИТЕ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ И ВМЕНИ НОСЕНЕ НА ОТГОВОРНОСТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ЗА ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИЯ!
Проблемите в социалните услуги не са от вчера. Има недостиг на кадри е клише, което е удобно използвано, за да се вмъкнат в сектора множество калинки, опорочаващи идеята на социалния сектор. И докато стойностните специалисти бягат от системата, защото не желаят конфронтация, калинките безчинстват в социалния сектор под уж надзора на Министерството и Закона за социалните услуги. Знаете ли колко зле квалифициран персонал работи в социалния сектор?
Социалната ни система е пробита кофа, приютяваща множество нискоквалифицирани служители, без образование и ценз за извършваната от тях дейност. И не само в домовете за стари хора така нашумели в последно време с лошите битови условия и нечовешко отношение към домуващите в тях. Във всички домове има персонал, който няма нужната квалификация, защото за неговото назначаване някой предварително е ходатайствал.
Такова е положението не само там!
Неквалифициран и зле квалифициран персонал и кадри са заети и в социалните услуги засягащи децата, служителите на Социално подпомагане и тези на Отдел закрила на детето. И това е така, защото няма създадени единни правила и изисквания за назначаване на работещите в тях, както и носене на отговорност за техните действия.
Основното извинение е, че няма създадени кадри. Това обаче не е вярно! Какво стана с хората изкарали квалифициращи курсове за болногледачи към бюрото по труда? Колко от тях намериха работа по тази професия? И правена ли е статистика, колко от работещите в тези учреждения са без необходимата квалификация? Правен ли е опит да бъдат заменени с квалифицирани? Давана ли им е възможност да изкарат такъв курс за квалификация? Колко от работещите в отдел закрила на детето са с професионална квалификация за работа с деца и психология? Какво става с бълващите ежегодно от университетите стотици психолози и защо нискоквалифицирани служители все още работят в Отдел закрила на детето? Защо Социално подпомагане във всеки един град е превърнато в място за общински назначения на „наши хора“?
При приемането на ЗСУ писах, че законодателят не може да си позволи наивността да вярва, че всички заети в социалния сектор лица са водени в постъпките и действията си от безкористни и алтруистични цели и следва да се предвиди механизъм за тяхното отделяне и предпазване на обществото от тях. Мисля, че събитията в момента потвърждават тази необходимост.
Законът за социалните услуги даде възможност за превръщането на социалните грижи в бизнес! Бизнес, чиято цел е генериране на печалба на гърба на най-уязвимите групи от населението – възрастните, хората с увреждане и децата. Бизнес, в който почти няма въведени правила за обгрижване на хората, качество на социалните услуги и образователен ценз на персонала. В закона има вратички, които позволяват да бъдат измамени най-уязвимите групи от населението, включително тези поставени под запрещение. Позволява да се сключват договори за социални услуги ползвани от лицата, които да биват заплатени от имуществото на уязвимите лица. /чл.85, чл.91 от ЗСУ/. На практика, въпрос на време е на яве да започнат да излизат случай, в които доставчици на социални услуги ще придобиват имущество на уязвими лица срещу извършени ненужни или фиктивно извършени социални услуги напълно законно.
Сега излиза информация, че от Министерството на социалната политика ще направят постъпки за промяна на законодателството, и по-конкретно Наказателния кодекс, с които да се криминализира нерегламентираното предлагане на социални услуги, замаскирани като стаи за гости. Това обаче няма да реши проблема с липсата на свободни места в домове за възрастни хора, хора с увреждания и психично болни лица, който съществува доста години.
Знаете ли, че за да се настани психично болно лице в дом се чака три години? Знаете ли, че, за да настаните възрастен човек в читав дом понякога трябват връзки като корабни въжета и, че места за хора с увреждания почти няма? Учудващо ли е тогава, че хора в работоспособна възраст без възможност да осигурят на близките си място в такъв дом, ги оставят в съмнителни места за настаняване?
Обществена тайна е, че домовете за възрастни хора в страната недостигат. Народът ни, който по принцип е закърмен в патриархално разбиране за семейни ценности и грижа за възрастните хора, все по-често оставя своите възрастни хора в такива заведения, докато е принуден да полага труд извън страната ни или няма физическа възможност да се погрижи за тях. На фона на това, законодателството на страната не осигурява адекватен персонал и материална база за осъществяване на тази дейност.
Социалните дейности се превърнаха в пристан на нискоквалифициран персонал, готов на низости, за да получи финансови облаги. ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ И СЪЗДАВАНЕ НА ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНИЯ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО ДА СЪЗДАДЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНЗ НА СОЦИАЛНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ И РАБОТНИЦИ, ДА ГАРАНТИРА КАЧЕСТВО НА ПРЕДЛАГАНИТЕ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ И ВМЕНИ НОСЕНЕ НА ОТГОВОРНОСТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ЗА ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИЯ!