На 18 юли, рождената дата на Васил Левски, България свежда глава пред една от най-светлите личности в своята история. Днес, повече от всякога, си припомняме делото и заветите на човека, посветил целия си живот и сърце на мечтата за свободна и чиста България.
Васил Иванов Кунчев, останал завинаги в народната памет като Левски, е символ на безпримерна саможертва, честност и идеализъм. Той вярваше, че “народната воля” и “народното добро” стоят над всичко. Изоставя личното щастие, за да организира революционна мрежа, да вдъхне вяра, кураж и чувство за справедливост у всеки българин – без значение от пол, възраст и съсловие.
Левски не оставя само дела, но и думи, които и днес звучат актуално:
“Дела трябват, а не думи.”
“За Отечеството работя, байо, кажи на всички!”
“Всички народи в света се борят, само робът не смее.”
Апостолът е предвестник на националното пробуждане, борец за равенство, справедливост и законност. Мечтае за република, в която всички са равни, без значение от религия, етнос или произход. Животът и смъртта му са нравствен пример, който и днес вдъхновява поколенията да бъдат честни, достойни и борбени.
Всяка година на този ден България се прекланя пред паметта на Левски с тържества, венци, минута мълчание, думи на признателност. Но най-важното е да носим завета му в сърцето си – с дела, не с думи.
Нека помним Апостола не само днес, а всеки ден – в постъпките си, в отговорността към родината и към другия. Защото Левски е жив, докато има българи, които пазят съвестта му.