Две показателни снимки на лобистите на въвеждането на задължителното споделено родителство.
Коментари от привържениците на задължителното споделено родителство, които показват висока степен на перманентна агресия по полов признак и са сериозна индикация за съществуващ психологичен или психиатричен проблем. Проблем, който държавата в ръцете на своите институции, неглижира.
Проблем, който държавата е на път да институционализира, въвеждайки задължително споделено родителство по почин на съда.
За да съм напълно ясна: Споделеното родителство е прекрасно нещо, когато двамата родители са успели да превъзмогнат горчилката от раздялата, нямат отклонения в психичен или психологичен план и желаят да поделят отговорностите по упражняването на родителските права. Дори да не са поискали от съда да постанови съвместно родителство при раздялата си, те се разбират чудесно и не им е необходимо “парче хартия”, за да отгледат своите деца заедно, макар и разделени. В практиката ми има двойки, които предприемат стъпки за съвместно упражняване на родителски права по съдебен ред, чрез подписване на споразумение. Доброволно! И това е правилният начин за това! Всичко останало, би било “дърпане на дявола за опашката” и снимките показват защо! Нека специалистите – психолози кажат, как подобно отношение към партньора ще се отрази на детето, ако съда го задължи да прекарва половината от живота си при човек, с подобно отношение към другия родител. Нека не забравяме, че този човек ще го възпита, детето ще поема от неговите поведенчески модели в обществото, неговите възгледи и отношение… Родителските права не са само право на един родител да отглежда. Те са отговорност на държавата да осигури стабилна среда за правилно физическо и психическо развитие на детето.
Апропо: в държавата ни липсва превенция на психичните болести, което е предпоставка за неконтролируемо насилие не само в семейството, но и обществото като цяло. Образованието също абдикира от възпитателските си функции, които имаше преди десетилетия, което пречи на младите хора, прекарващи по-голямата си част от времето си в училище, да изградят правилни модели за общуване с връстниците си и обществото. Битува мнението, че единствено родителите носят отговорност за възпитанието на детето, като се забравя, че родителите работят и виждат децата си за няколко часа вечер, през които трябва се погрижат за базовите им потребности и домашните задължения. Както се казва в народната мъдрост: “нужно е цяло село, за да се отгледа едно дете”.
Ростислава Жекова