Стефан Цирков:
Отворих един сайт да видя колко струва една врата с касата. После затворих. От снощи до сега ми излязоха към 352 врати.
Тия сега, дето не е*ават Радев, му викат зелен чорап. Ми туй е вярно, всички офицери в казармата бяха със зелени чорапи. Аз веднъж бях със зелени чорапи. На клетвата. Иначе бях с партенки. Партенката е парче хубав памучен плат, който ако го сложиш правилно, държи крака удобен и демократичен. Партенката се муши в чепик.
Чепикът е стабилна кожена обувка с подметка от дебел пласт гьон.
На гьона са набити цинтове.
Като маршируваш звънтят и хвърлят искри.
Сега едни “властитутки” щели да свалят президента Радев. И как една шайка, избрана с мижав интерес, има-няма трийсетина процента от партийната рая, ще бута Радев, избран от 2 600 001 човека.
Може да имат тактика. Имат вече лозунг. Долу зеленият чорап. Да живее цветният чорап.
Пак се разделиха за тоя байрак, знаме и т.н.
Аз такива грандомански неща не обичам.
Дето казва Вазов в “Каблешков”: … и тайно и полека, народът порасте за няколко века”.
А сбирането на много хора на тия поляни замърсява поляните и барчинките. Сещате се как, нали…
Искрено. Честито на тия, дето ги избраха почетни граждани на Хасково. Ще могат да се возят в градския транспорт без кинти.
На Шошо и Балъка – “някога, но не сега”.
“Да доживем, да доживеем поне до утре сутринта…”
Камен Донев напуснал Народния театър.
Той затуй е Камен Донев, защото може да напуска когато си ще.
А щом той напуска, значи театърът си е за напускане.
Ама кой знае? Дето се срещнали двама театрални критици и единият вика на другия: “Днес празнувам юбилей”. “Какъв юбилей, бе, колега”. “Ами 50 години не съм стъпвал в Народния театър”.
Ще минат може би години,
ще дойдат други, други
и никой няма да си спомня
вече за днешните влечуги.