Цигарената фабрика, Пеевски, Борисов и вотът на недоверие: Наказателна акция или политически театър?
Дни преди поредния вот на недоверие срещу правителството „Желязков“, България стана свидетел на поредна шумна акция: разбита е най-голямата нелегална фабрика за цигари в новата история – подземен комплекс с 102 милиона къса, разположен на над 1000 квадратни метра край Хасково. Официалната версия: добре организирана мрежа, действала с години, свързвана с контрабандния бос Никола „Паскал“ Николов. Но обществените и политическите коментари остават подозрителни – дали това е истински удар по организираната престъпност, или поредна наказателна акция с политическа цел?
Политическата реторика: Кой държи контрола?
Докато властта празнува успеха, политиците си разменят обвинения и намеци:
Вътрешният министър Даниел Митов говори за „втора фабрика“ – за фалшиви новини, с прозрачен намек за политическа война.
Бойко Борисов директно пита: „Ако не е на Пеевски, чии са фабриките?“ – използвайки случая да подчертае, че неговите врагове са недосегаеми, а каналите продължават да работят и след неговото управление.
ПП‑ДБ и част от анализаторите твърдят, че тази акция е избирателна – разчиства „конкуренти“ и създава пиар на уж безкомпромисна държавност, но прикрива по-високопоставени играчи.
Социалните мрежи: Недоверие и цинизъм
Във Facebook групи и форуми реакциите са категорични:
„Отново Пеевски, пак Паскал, пак едни и същи лица… Кога ще има истинска присъда?“
„Борисов говори, че разбивал схеми, ама каналите си работят. Просто ги сменят по избори.“
„Хванаха нещо голямо, но дали ще има съд и конфискации, или ще стане само за еднократна употреба преди вота?“
Основната емоция е недоверие – към всяка политическа сила и към „борбата с корупцията“, която на практика остава само на думи.
Вотът на недоверие: Какво е заложено?
Утре, 11 юли, предстои вот на недоверие срещу правителството, и темата „контрабанда – фабрики – политически чадъри“ се използва в пълния ѝ обем:
ГЕРБ и БСП ще отхвърлят вота като „политическа дестабилизация“.
ПП-ДБ и ДПС се дистанцират – акцията е удобен момент за всички да демонстрират борба, без да поемат отговорност.
Възраждане, МЕЧ и Величие се опитват да извлекат политически дивидент, но без шанс да обърнат баланса.
Кой е ударен – Пеевски, Борисов или просто гражданското доверие?
Общественото мнение не се концентрира нито върху Пеевски, нито върху Борисов като конкретно „ударени“. По-скоро усещането е за поредна политическа схватка, при която каналите се сменят, чадърите остават, а системата не се реформира.
Пеевски остава символ на недосегаемата сянка, а всяка акция се възприема като „демонстрация“, не реален удар.
Борисов се опитва да изтъкне борбата със сивата икономика, но хората припомнят, че схемите оцеляха през цялото му управление.
Истинският губещ е доверието – гражданите не вярват в реална промяна, а коментарите в социалните мрежи са наситени с ирония и скептицизъм.
Какво следва?
Дори и при успех в разследването, без последващи съдебни процеси и ефективни присъди, всичко ще остане поредният медиен балон.
Гласуването на вота на недоверие утре почти сигурно няма да мине, а фабриката край Хасково ще бъде използвана като аргумент от всички лагери, без реална промяна.
Случаят с разбитата цигарена фабрика показва ясно: в България битката за контрабандата е преди всичко битка за политически точки и влияние. Дали фабриката е на Пеевски, Борисов или на „Паскал“ – хората са уморени да слушат едни и същи имена, докато реална справедливост липсва. Вотът на недоверие няма да промени нищо, ако институциите не започнат да работят наистина в интерес на обществото, а не като оръжие в междуличностни и партийни войни.