Всяка малка община си има свой олигарх. В Минерални бани това име е познато на всички: Мюмюн Искендер. Официално – кмет, неофициално – господар на всичко, което се движи, строи и продава около минералните извори. Но най-страшното е, че всичко това се случва пред очите на държавата – и тя не просто мълчи, а активно помага.
От “верен войник” на Доган до разследван кмет
Кариерата на Искендер започва с железен партиен гръб: Ахмед Доган и ДПС го издигат до един от най-дългогодишните и удобни кметове в България. Години наред неговото име е синоним на лоялност, стабилност… и страх. Но всичко се променя, когато започват разследвания за злоупотреби с европари, източване през „къщи за гости“, скандали с имоти в санитарната зона и очевидното семейно овладяване на ключови земи.
Арести, обвинения, домашен арест за него и сина му. Минерални бани за момент си отдъхват – сякаш системата е сработила.
Държавата срещу мафията? Не – държавата на колене пред партията
Докато прокурори и комисии уж търсят справедливост, по върховете на властта се разиграва друг сценарий. ДПС и Делян Пеевски пренареждат играта – със заплахи към управляващите, политически чадър, блокади пред съдилища, натиск над институции, оставки на неудобни съдии. Това се превръща в новата нормалност.
Резултатът? Искендер е върнат на кметския пост. Разследванията замръзват, прокуратурата се върти в кръг. Домашният арест става “подписка”, накрая – пълна забрава. Семейното богатство расте, апетитът за още – също.
Какво струва истината, когато всички мълчат?
Минерални бани днес е град, в който всички знаят, но никой не смее да говори. Ако питаш – ще получиш или подкуп, или заплаха. Властта и бизнесът са овладени, старите приятели на Искендер отново са в играта, недоволните – или напускат, или мълчат.
Новите разкрития за къщи, земи, обществени поръчки изчезват в медиен мрак. Защо? Защото чадърът е по-голям от закона. А когато чадърът държи властта, обществото е заложник.
Това е урок за цяла България
Историята на Мюмюн Искендер е симптом за всяка община, всяко село, всяко семейство, което още вярва, че справедливостта идва сама. Не идва. Не и докато прокурори, съдии и политици се страхуват повече от един човек и една партия, отколкото от закона.
Докато мълчим – всичко ще продължи. Докато гледаме как една фамилия превзема община след община, а после се връща “реабилитирана”, България ще бъде държава на страха, а не на реда.
Заключение
Днес Мюмюн Искендер отново управлява. Пак разпределя, пак строи, пак купува имоти за себе си и своите. Всички знаят, всички мълчат. Така умира едно общество – не с един голям скандал, а с хиляди малки страхове, натрупани с годините.
Докога ще живеем на колене? Докога ще се правим, че нищо не се е случило? Ако не питаме и не настояваме за отговорност, всеки следващ Искендер ще бъде още по-безнаказан.
Поуката е проста: чадърът на партията не пази хората – пази кражбата. А този, който мълчи, вече е част от нея.