Национален протест срещу презумпцията за споделено родителство организират на 30 април 2025 г. Протестът е от 18:00 до 20:00 ч. пред съдебна палата в София.
Разумните родители и сега гледат децата си СПОДЕЛЕНО, а не пренасят своята безотговорност върху раменете на децата си!
Мотивите на протестиращите са: Внесен е законопроект, който: ще задължи съда да отрежда децата на разделени родители да прекарват поне 127 дни годишно при всеки от тях, ако само единият от родителите желае това; приема, че детето иска да бъде поравно с двама родители – по презумпция; възлага на жертвите на насилие тежестта да доказват, че споделеното родителство ще бъде вредно за детето.
Знаете ли какво означава това?
Майката, която е спасила детето си от насилник, ще трябва да „докаже“, че страхът е основателен.
Детето, което не иска да вижда единия си родител, ще бъде задължено по график да е с него половината от времето – и законът ще нарече това „равенство“ и ще обвини другия родител, че отчуждава детето.
Съдът ще започва с презумпция, а не с търсене на конкретните истини по всеки един случай.
А това е юридически абсурд. И морално престъпление.
Презумпцията обръща тежестта на доказване – и натоварва по-слабия и по-уязвимия.
Презумпцията превръща делото в процедура, а не в защита на най-добрия интерес на детето.
Презумпцията обезличава детето, приравнява го до имущественадялба.
Презумпцията заменя интереса на детето със схемата на родителя.
Всяко дело трябва да започва с въпроса:
„Какво е в най-добрия интерес на това конкретно дете?“
А не с отговора:
„По равно. По график. По презумпция.“, когато има несъгласие между родителите.
Това не е законодателство. Това е легализация на институционален натиск и недоказани идеологии.
Наричате го равенство.
А то е принуда, прехвърлена през съдебната система.
Никой закон не може да е по-голям от болката.
Никой закон не трябва да застрашава и отнема сигурната и любяща среда за отглеждане на децата.
Нито една презумпция не може да изпревари разума.
Нито лобизъм може да купи съвест.
На 30 април казваме:
НЕ на шаблонното право.
НЕ на детето като дял.
НЕ на съдилищата като автомати за разпределение.
НЕ на мълчанието, когато законът легитимира страха.
НЕ: майката и бащата не могат да бъдат заменяеми и всеки един от тях има своята роля и отговорност.
НЕ: деца не трябва да се отглеждат в силно конфликтна среда.
НЕ: липсата на отговорност на родителя не трябва да се прехвърля върху раменете на децата.
БЪДИ ТАМ.
Защото ако този закон мине,
всяко дете ще трябва да докаже, че има право да е защитено, има право на собствени емоции, има право на любов и грижа, без войни.
