“Някога, някога, толкова някога, колкото в девет лета” – Ахмед Доган бе казал, че той е човекът, който разпределя порциите.
Щом се е докарал до това положение да разпределя българските порции. Евала.
Въпреки лодките с десанта и грандиозните разкрития на Х.Иванов, Доган излезе по-силен и сега тези от десанта му лазят в краката.
Той ги разпределя, той ги определя. “Янлъш пророци по дюнята бол”. Конституционният съдия Атанас Семов рече, че вече почти година се води битка да се преименува летището в София на името на Васил Левски. Някои партии потвърдили, други още се мотали. Голямо мотане ще падне от кратуните в парламата.
Ще има улица в София на Борис Карадимчев. Той е автор на парчето, с което започнах в началото.
Във ВИТИЗ той ми преподаваше солово пеене и дойде един следобед с една песен.
“Хайде да я изпеем, Стефане, ти ще бъдеш първият”. Бяхме само двамата и изпях от тоталния хит на Тангра: “За мен отдавна хората говорят, че вечно съм без пукната пара”.
Пита ме дали ми харесва и как ще реагират партийците на словата “дали тогава пак ще слушат “Бийтълс”…” Все пак беше 1980 година.
Нека да има улица на негово име.
Доган да ги размърда за летището. Нали в офиса му по-рано висеше портрета на Васил Иванов Кунчев. Левски.
Стефан Цирков