Оборима ли е реално “оборимата презумпция” за постановяване на споделено родителство или се връзват ръцете на съда с предложените промени в Семейния кодекс, с които се въвежда споделеното родителство?
Становище на адвокат Ростислава Жекова: В утвърдената съдебна практика до момента, съдебните решения следват моделите зададени от специалисти психиатри, относно осигуряването на сигурна и спокойна среда за израстване на децата и стабилни модели на поведение, които родителите налагат в ежедневието им. Тя е базирана изцяло на експертни оценки, направени от специалисти, и е издържала проверката на годините. На тази база съдебната практика познава три вида режим на лични контакти, а именно – стандартен, стеснителен режим и разширителен режим на лични контакти, при който по искане на родителя и преценка на съда режимът на лични контакти с детето се разширява значително. Също така, преценката както за наложения стеснителен режим, така и за наложения разширителен режим, се взема след щателна проверка на всички представени доказателства и преценка на социален работник, изразена в социален доклад с всички подробности от живота на родителите. Доколкото всеки случай е индивидуален и изисква индивидуален подход и преценка, които се извършват от съда и социалния работник, режимът на лични контакти следва да бъде индивидуален и преценен от съда, за да бъде максимално ефективен и полезен за конкретното дете. Следва да отбележим, че именно съдът е този, които преценява детайлите на всеки отделен казус и преценява според събраните доказателства кое е добро за детето и неговото пълноценно израстване и кое не е. В случай на съмнение в преценката казусът се проверява при обжалване от троен съдебен състав в по-горна съдебна инстанция, което гарантира най-добър интерес на детето и родителите. С така предложените текстове в чл.58а ал.4 и чл.59 ал.7 от СК, съдът ще бъде принуден да присъжда режим на лични контакти не по-малко от 127 дни на годишна база, в случай че родителят не застрашава живота и здравето на детето. Подобен срок неминуемо обхваща времето, през което детето посещава учебно заведение или детска градина, което би създало усложнения относно посещенията в случаите, в които лицата живеят в различни населени места. Същото се отнася и за деца в кърмаческа възраст, за които би било лудост подобен режим да бъде спазен.