Кирил Хавезов: Чета спомените на Стоян Атанасов за работата му като преводач на Тодор Живков и паралелите с похвати на днешни политици са фрапиращи, особено с господин “Вие сте прости и аз съм прост и затова се разбираме!”
В разговор с Жан Канапа, посетил България през 1977 г., Живков разказал за срещата си с Де Гол през 1966 г. Срещата, продължила 45 минути, започнала с критика на Де Гол към Съветския съюз. Президентът на Франция обвинил руснаците, че посягали на българските национални интереси, защото Москва не защитила териториалната ни цялост и допуснала съседни държави да откъснат от страната ни части от Добруджа и от Македония.
На това Живков отговорил по следния начин: “Българинът държи на масата му да има поне три неща: овче месо, кисело мляко и бяло сирене. Не осигуря ли тези три неща за всеки българин, лошо ми се пише”. “Във Франция има 500 вида сирене – влязъл в тона му Де Гол – Можете да си представите колко трудно се управлява такава страна”.
Тази шеговита случка Живков не пропускал да разкаже и на други френски гости, като например на Митеран. Хвалил се и как после Де Гол коментирал пред свои хора: “Живков е много ловък човек, влиза лесно в диалог, трябва да се внимава с него!” Това почти като онова “Аз обичам да се правим на луд, ама вие, г-н премиер, се правите много успешно!”
По-късно Митеран попитал насаме преводача какъв е произходът на Живков и като му било обяснено, казал: “Значи е от селски произход. Хуморът му напомня за френските селяни от областта Оверн.”
Та така и до днес. Овчето месо, киселото мляко и бялото сирене щом са на масата, гарнирани с бодряшки, селски хумор, майната им на националните интереси, щом е угодно на Москва. Освен това рязкото деградиране на темата от национални интереси към търбуха на народа явно продължава да се ползва като пързалка за всеки по-сериозен разговор по цивилизационния наклон на пирамидата на потребностите. Българинът от масата не мърда, ако ще и да е шведска. Там започват и бързо завършват бунтовете му, това е мястото, което той владее и където се разпорежда – ракийка, салатка, сланинка, булката да носи бързо мезето и още по-бързо да минава пред телевизора – какво друго му трябва на човек?
Впрочем друга дежурна шега на Живков пред френските му гости била, че в България хората казвали “на шега де”, както шеговито уточнява той, че “не е истински комунист онзи, който няма апартамент, вила, кола и приятелка!” А когато френски комунист му се оплакал, че много дисиденти бягали от социалистическите страни на Запад и разваляли образа на социализма с разказите си за случващото се тук, Живков казал, че в България имало само десет дисидента и половината му били приятели. Дето се вика по днешному, в скута му са седели.
И така в шеги и закачки си живеем и до днес, все в същия наратив. Привидно свободни, но всъщност насядали все така на същата маса, на която все така ни сервират със същия хумористичен черпак. Пък Франция с техните 500 вида сирене да му мисли. Ние сме лесни.
Източник: Фейсбук