Няма да го направя. Тая мръвка е отровна, затова ни я мятат. Циничните жертвоприношения са задължителен похват на властващия национал-садизъм. Идеята е да се настървяваме ние, в ниското. Да хапем и преглъщаме жадно кръв, без да усещаме, че идва от собствените ни езици.
Развиват инстинктите ни на хищник, за да разкъсваме с думи, когото трябва. Да се гаврим с Кристо, щото се срамувал от нас. Да отречем Морфов, щото не трае. Да отлъчим Ушев, понеже не мълчи. Да оплюем Господинов – щото е прав.
Като неговата Вайша сме – слепи за настоящето, защото с лявото око виждаме миналото, а с дясното – бъдещето. За да решим тоя проблем, изчоплихме с кален нокът дясното си око. Майната му на бъдещето.
Сега търчим обезумели, след опашката си. Мирише. Вием все по-вяло, все по-вълци.
Радослав Бимбалов