ЩО ЗА СТОКА Е ПАЦИЕНТЪТ В БЪЛГАРИЯ?
Или как един лекар от Хасково каза на глас това, което всички мълчим
Д-р Константин Константинов – човек с корени от Хасково – имаше смелостта да каже на глас най-страшното: в България пациентът не е човек, а стока. Това не е метафора, а тъжната, ужасяваща реалност. И тя трябва да бъде чута и осъзната от всеки българин, от всеки, който вярва, че когато легне под хирургическия нож, това е в името на живота, а не на чужда печалба.
Маркетингът на болката
Ето каква е истината, казана не от случаен човек, а от лекар със стаж и достойнство:
В болниците у нас лекарите са назначавани на унизително ниски заплати – 1500 до 2000 лв. Защо? За да бъдат подтикнати да „вкарват“ пациенти, да ги оперират, да ги „лекуват“ с определени лекарства и уреди. И да получават бонуси – за брой операции, за конкретни медикаменти, за специфични терапии. Само така могат да докарат петцифрена сума. Само така системата се храни – не с грижа за хората, а с „оборот“.
И не си мислете, че това са изолирани случаи. Това е масова практика – маркетинг на страха и болката. Нашите тела са стока, ние сме „бройки“ – нарязани, облъчени, тъпкани с ненужни лекарства, осакатени… и забравени.
Истории, които болят
Разказ на жена: Преди осем месеца бях подложена на „спешна“ операция на рамото. Дотогава плувах километър наведнъж, скачах, гребях с кану, живеех активно. След операцията – полуинвалид. Още се питам дали наистина се налагаше тази хирургическа намеса, но отговор няма. Лекарят със сигурност е доволен – прибра си бонуса, болницата отчете още един „успех“, а аз? Останах съсипана, разочарована, лишена от качество на живот и от радостта, която спортът ми носеше.
Познавам и един млад мъж, вдовец, баща на две деца. Рязко го оперираха от злокачествен лимфом – от днес за утре, защото лимфният му възел се беше подул. Само няколко дни след операцията стана ясно, че му трябвало просто една опаковка Бисептол… Никакъв лимфом, никакъв рак – просто възпаление. Но и той с месеци остана полуинвалид с едната ръка, а срязаните тъкани никога няма да бъдат същите.
Нещо дълбоко нечовешко
Може ли това да се нарече медицина? Може ли да гледаш в очите човек, да го осакатиш без нужда и да прибираш пари за „лечението“? Лекарите, които правят това, не са хора. Това не е заклетата „лекарска етика“, това е търговия с плът, здраве и доверие.
Тази „лекарска мафия“ трябва да знае: има неща, които не се купуват с пари. И рано или късно цената се връща – с болката на хората, с разпадането на доверие, с омразата, която ще ги застигне.
Чест и уважение за смелите
В страна, в която истината е изместена от протоколи, отчети и кухи обещания, има нужда от хора като д-р Константинов от Хасково – които ще застанат и ще кажат: „Достатъчно!“. За да има поне надежда, че българският пациент ще си върне достойнството, а лекарят – призванието си.
Време е този садистичен маркетинг да спре. Време е да изискваме почтеност, човечност и отговорност – не просто по телевизията, а във всеки кабинет, във всяка операционна, във всяка болница. Защото не сме стока. Защото сме хора.