Подземие, оборудвано за индустриално производство. Десетки машини. Спални помещения. Милиони къса контрабандни цигари.
А работници? Нито един.
Добре дошли в България – страната, в която дори фабриките вече работят сами.
На 9 юли МВР, ГДБОП и прокуратурата гръмко обявиха, че са разбили най-голямата досега нелегална фабрика за цигари, маскирана под кравеферма край село Момково. В обекта са открити над 100 милиона къса тютюневи изделия на стойност около 30 милиона лева. Цигарите са били предназначени основно за износ към Великобритания.
И това е всичко.
Защото тук свършва шумната акция и започва тишината на българската безнаказаност.
Нито един заловен работник.
Нито един открит шофьор.
Нито един издирен доставчик на суровини или опаковки.
Нито една печатница, отпечатала кутиите.
Само двама обвинени – собствениците на фермата Димитър и Росица Перчемлиеви. И те – пуснати срещу гаранция от по 6000 лева, въпреки настояването на прокуратурата за домашен арест и задържане под стража.
Съдът в Хасково вдигна рамене. Както и цялата държава.
Госпожа Перчемлиева е възпитателка и работи и в мандрата.
Господин Перчемлиев – не знае къде е синът му Николай, един от петте издирвани по случая.
Бизнес? Не, нищо не знаят. Само крави гледат.
Така след всяка гръмка акция идва обичайната вакуумна последователност – без арести, без мрежа, без мафия. Само една празна фабрика, от която не е останал и един пръстов отпечатък. Само пиар, снимки и един британски дипломат, който огледа обекта като турист в скандала. И после – пак нищо.
Къде е държавата?
Къде са истинските организатори?
Къде е следствието, което не вижда очевидното?
Кой разреши подобна инфраструктура да функционира необезпокоявано в продължение на 2 до 3 години, както самият вътрешен министър Даниел Митов призна?
И кой ще отговаря за това, че днес се представя за успех фабрика без виновни, с продукция без производители и с огромна престъпна схема без нито един разобличен лидер?
Фабриката край Момково не е изключение. Тя е правило.
Правило, по което се живее в България – с полиция за телевизията, съд за богопомазаните и истини, които не стигат до никого.
А докато институциите се правят на слепи, кравите си пасат.
Над милионите, които тихо излитат от подземието.