Свидетели сме на невиждана досега публична арогантност и тя съвсем не е само във все по-безскрупулното поведение на партийния везир Карадайъ, циничното надзаконие на Пеевски и агресивната простащина на Йордан Цонев.
Не, става дума за цялостна партийна линия. ДПС открито показва безцеремонно самочувствие на самодържец. Обръчите вече не са само от фирми. В орбитата на Росенец кръжи дори цял Народен Театър. Съвсем нарочно, видимо.
То всъщност е лесно. Дърпаш от време на време каишката на Гешев, държиш на една ръка разстояние кварталните биячи на Борисов и овехтелите комсомолци на Корнелия. За разнообразие си дресираш някое ново послушно партийно животинче. Да, Итънъ-то не издържа, но пък я виж как наддаде Възраждане… (да сте го чували Копейкин да скача срещу ДПС?)
Та ето и я онази неприятна мисъл, дето ме яде отвътре: Отдавна живеем в безпардонен доганизъм. Просто вече никой не се опитва да го прикрива.
Радослав Бимбалов