Ростислава Жекова: Законодателната лудост обхванала настоящите политически представители от Възраждане, ИТН и ГЕРБ, този път се стоварва върху семейното законодателство.
В Народното събрание са пуснати три законопроекта за промяна на Семейния кодекс, с които се правят съществени промени на настоящото законодателство без да са изследвани последиците от това.
Представените промени представляват особено голям интерес за обществото, доколкото засягат израстването на децата като пълноценни индивиди и граждани на страната, поради което считам, че подобни промени следва да се правят единствено след осъществяването на задълбочен експертен диспут от експерти психолози и психиатри, относно психологическите ефекти на подобни промени върху детската психика. Към настоящия момент такъв диспут не е организиран, в мотивите към законопроектите не са представени експертни становища на доказани специалисти на тази тематика, поради което считам, че подобни законодателни предложения за промени са с неустановени последици за децата и в този смисъл са недопустими. Мотивът на вносителите, че “така е в други съдебни системи по света”, не е релевантен, не само защото в много други страни правната обосновка е различна, а и защото сляпо копираният текст от чуждо законодателство не рядко влиза в колизия с нашето законодателство и нашите обществени отношения. Отговорният законодател не следва да предлага и приема закони, без да извърши проверка на тяхната пригодност в националното законодателство и без експертно мнение на специалисти.
Изключително притеснителен е факта, че в свят, в който все повече се развива към запазване на децата и тяхното развитие, се прави промяна в законодателството така, че на детето се гледа като на вещ, която родителите имат право да ползват по равно. Родителските права не следва да бъдат следствие на родителско его, а трябва да бъдат в най-добър интерес на детето.
Внесените за разглеждане законопроекти, така както са предложени, не отразяват възможност за извличане на най-добрия интерес на детето, а имагинерно и без експертна обосновка заявяват, че следва времето на децата и тяхното възпитание да бъде разделено между родителите.
Децата са бъдещето на всяко едно общество и законодателят е призван да ги пази и действа в най-добър техен интерес. Той е длъжен да предвиди и обсъди всички възможни последици от промяната на правните норми и да подсигури израстването на децата в сигурна среда. Децата не са вещ, която се дели според желанието на родителя – потребител, и следва техния интерес да бъде на първо място при изменение на правните норми.
Ето защо към промените, които засягат децата, следва да се подхожда внимателно и след мащабен експертен диспут и становища на специалисти по въпроса!
И сега конкретно за предложенията на всяка от политическите сили според времето на подаване на законопроектите. Пръв бе подаден Законопроекта на ПП Възраждане, поради което започвам с него.
С предложеният за приемане Законопроект за промяна на СК, народните представители на ПП Възраждане се предлагат промени в ал.2, ал.3 и ал.4 в чл.59 от СК, които по същество въвежда минимален период за осъществяване на личните контакти на родителя, който не упражнява родителски права, а именно десет календарни дни за календарен месец, определени в поредност по преценка на съда съобразно интересите на детето и отчитайки ваканциите на детето, официалните и личните празници на детето.
В мотивите си за това предложение, вносителите твърдят, че то е обусловено от интереса на децата, като не представят никаква експертна обосновка на това свое твърдение. Твърди се, че е налице съдебна практика, която толерира минимално определен режим на лични контакти между деца и родител, мотивирана с различни интереси на децата. Твърди се също, че “безспорно е, че подобен подход не е в интерес на непълнолетните деца, които имат право и безусловна необходимост за правилното им развитие от пълноценни и чести контакти с двамата родители и разширения им роднински кръг.”
В предложенията за изменение на ал.4 на чл.59 от СК вносителите предвиждат стеснителен /ограничен/ режим на лични контакти в случаите, когато има прилагане на защитни мерки или интересите на децата налагат това, но само за период не повече от шест месеца.
Следва да отбележим, че според Закона за защита от домашно насилие периодът на защита и ограничителни мерки може да бъде до 18 месеца в зависимост от деянието и приемането на предложените с настоящият Законопроект текстове, би довело до колизия на правни норми. Така едната законова норма ще постановява защитни мерки на прекратяване на личните контакти за защита на жертвата за 18месеца, а с другата правна норма ще се позволява ограничен личен контакт и то за период не по-дълъг от шест месеца.
В съществуващата до момента правна уредба не е уточнен период на режима на лични контакти в минимум и максимум. Законодателят предвидливо е оставил това на преценката на съда, който е призван да обсъди всички факти и обстоятелства по всеки конкретен казус и да постанови своето решение в най-добър интерес на децата.
В утвърдената съдебна практика до момента съдебните решения следват моделите, зададени от специалисти психиатри, относно осигуряването на сигурна и спокойна среда за израстване на децата и стабилни модели на поведение, които родителите налагат в ежедневието им. Тя е базирана изцяло на експертни оценки, направени от специалисти и проверени в годините. На тази база, съдебната практика познава както упоменатия в мотивите на вносителите стеснителен режим, така и разширителен режим на лични контакти, при който по искане на родителя и преценка на съда режимът на лични контакти с детето се разширява значително. Множество са случаите, в които по желание на родителя, който не упражнява родителските права, режима за лични контакти е в пъти по-голям от стандартно определения за такъв от съдебната практика. Също така, преценката, както за наложения стеснителен режим, така и наложения разширителен режим, се взема след щателна проверка на всички представени доказателства, свидетелски показания и преценка на социален работник, изразена в социален доклад с всички подробности от живота на родителите. В допълнение, добрата съдебна практика е определила изслушване на децата от съда в защитена среда, в която те заявяват мнения и желание при кого от родителите биха искали да живеят и колко често биха искали да виждат другия родител.
До колкото всеки случай е индивидуален и изисква индивидуален подход и преценка, която се извършва от съда и от социалния работник, режимът на лични контакти следва да бъде преценен от съда, за да бъде максимално ефективен и полезен за децата.
Следва да отбележим, че именно съдът е този, които преценява детайлите на всеки отделен казус и преценява според събраните доказателства кое е добро за детето и неговото пълноценно израстване и кое не е. В случай на съмнение в съдебната преценка на конкретния казус, той се проверява при обжалване от троен съдебен състав в по-горна съдебна инстанция, което гарантира най-добър интерес на детето и родителите.
С така предложените текстове от вносителите, съдът ще бъде принуден да присъжда режим на лични контакти десет дни в месеца дори на родители, които поради психична болест, алкохолна или наркотична зависимост или просто поради ментална невъзможност застрашават децата си по някакъв начин, не могат да разпознаят нуждите на децата си и да ги обгрижват адекватно, независимо от личната си преценка и доказателства за това.
Нещо повече, с така предложените текстове съдът ще бъде длъжен да предостави режим за лични контакти поне 10 дни с детето на родители с доказано в съдебна зала вредно въздействие над него /при криминално проявен родител или извършено престъпление над детето/ с влезли в сила присъди за това. Едва ли някой здравомислещ човек би преценил, че би било в интерес на детето и неговото пълноценно израстване, то да живее в среда на наркомани, престъпници или насилници независимо от техния пол.
Ако предложените от ПП Възраждане законодателни текстове бъдат приети, в бъдеще ще наблюдаваме ескалиране на дела за отнемане на родителски права, по простата причина, че родителят упражняващ родителските права и грижещ се за най-добрия интерес на детето, ще бъде поставен в ситуация на невъзможност да оставя за толкова голям период от време детето си в условия, които застрашават неговото развитие.
Силно съм обезпокоена от тенденцията на създаване на закони на килограм, закони писани от лаици не само в законотворчеството, но и в правото по принцип, закони писани от хора без практически знания и умения в сферата, в която пишат законодателство, закони, които не съдържат елементарна предвидливост, предвиждане и отстраняване на негативните последици, които могат да възникнат при осъществяване на палитрата на обществените отношения.
КЪМ ПРАВОТО И ЗАКОНОТВОРЧЕСТВОТО, НЕ БИВА ДА СЕ ПОДХОЖДА ЛЕКОВЕРНО, БЕЗ ПРЕДВИДЛИВОСТ И ЯСНА ПРЕДСТАВА ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА!
Очаквайте втора част: Законодателните лудости на Законопроекта за изменение и допълнение на СК внесен от ИТН.
Източник: Фейсбук
