В Хасково демокрацията отдавна има свой местен превод – „Законите са такива, каквито началникът каже“. Последният епизод от този позорен сериал се разигра в „Тролейбусен транспорт“ АД – общинско дружество, което отдавна не вози хора, но очевидно вози самочувствие и апетити.
Главен герой: директорът Албен Събков Манджуков. По документи – обществен служител. По поведение – едноличен владетел.
Таксите – от закон до самоуправство
Кметът Станислав Дечев (ГЕРБ) внесе в Общинския съвет „гениално“ предложение – вместо сегашните такси за паркиране в центъра (240 лв. годишно за работещите там и 540 лв. за останалите) да има еднаква такса за всички – 840 лв. годишно. Равенство по хасковски – всички поравно ограбени.
Абсурдът става още по-ярък, когато се знае, че такситата в града плащат по 350 лева годишно патентен данък към общината, а кметът иска обикновените работещи в центъра да плащат повече от двойно – 840 лева само за паркиране. Логика? Няма. Само алчност.
Проблемът? Новите такси все още не са приети, не са гласувани, не са влезли в сила. Това обаче не попречи на „Тролейбусен транспорт“ да откаже на граждани правото им да платят по действащата тарифа. Законът? За тях – подробност.
Едва след твърда намеса и когато стана очевидно, че нарушават нормативната уредба, Манджуков „великодушно“ разреши плащането по старите правила но само на протестиращите. Гражданинът моли, институцията преценява – благодетелството на властта в действие.
Печалба колкото една директорска заплата
Според официалния годишен отчет за 2024 г., „Тролейбусен транспорт“ е реализирал приходи от 2,605 млн. лв. и печалба след данъци от само 68 хиляди лева. Това е под 3% рентабилност – и е почти равно на годишната заплата на директора, който получава близо 4 000 лв. брутно месечно (47 604 лв. годишно), плюс пенсия. Излиза, че цялата чиста печалба на дружеството е на практика колкото възнаграждението на един човек – неговия управител.
Феодална атмосфера и секретарски спектакли
Истинска „черешка на тортата“ бе поведението на секретарката на Манджуков – сарказъм, високомерие и пълно пренебрежение към факта, че мястото ѝ е зад бюро, а не на трон. В нормална администрация служителят обслужва гражданите. В тази – гражданите трябва да благодарят, че изобщо ги „допускат“.
Златната заплата и тиха пенсия
Декларираните пред КПКОНПИ данни на Албен Манджуков говорят ясно:
Годишна заплата: 47 604 лв., или близо 4 000 лв. брутно месечно.
Пенсия: допълнителен доход, който не е за пренебрегване.
С други думи – управителят на едно общинско дружество без активна транспортна дейност прибира месечно колкото четири минимални работни заплати, плюс пенсия. И въпреки това, основната „битка“ на ръководството е да вдигне таксите за паркиране на същите тези хора, от чиито данъци и такси живее.
Анализ: Когато службата се превръща във власт
Тролейбусният транспорт в Хасково отдавна е символ на загубената публична мисия – вместо да осигурява мобилност, той се е превърнал в каса за събиране на пари от паркинги. Отделът за обслужване на граждани функционира като лична канцелария на директора, където правилата се пишат на място, а законите са гъвкави… за „вътрешна употреба“.
Това е перфектен пример за двойния стандарт:
За гражданите – такси, забавяне, откази и високомерие.
За ръководството – стабилна заплата, пенсия, комфорт и безконтролност.
Време е за отговори
Кой упълномощи „Тролейбусен транспорт“ да прилага неприети такси?
Защо кметът и Общинският съвет толерира такова поведение?
Кой следи дали общинските дружества изпълняват реалната си мисия или просто служат като хранителни хранилки за приближени?
Докато мълчим, чиновническото самоуправство ще продължи да процъфтява. Хасково трябва да си върне правото на законосъобразно и достойно отношение. Защото град, в който гражданинът моли за правото си, а директорът решава дали да го „позволи“, не е демократичен град – а личен имот на самозабравили се управници.