Според народните вярвания, Антоновден е свързан с предпазване от болести.
На 17 януари православната църква почита паметта на Свети Антоний Велики, основоположник на монашеския аскетизъм. Роден през 251 г. в Египет, той посвещава живота си на пост и молитва, прекарвайки 20 години в пълно усамотение в пустинята. Свети Антоний доживява до 105-годишна възраст, като запазва телесното си здраве и сила.
На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Антон, Антония, Андон, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донка и техните производни.
Според народните вярвания, Антоновден е свързан с предпазване от болести. Жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разгневят чумата, шарката и „синята пъпка“. Приготвят се содени питки, намазани с петмез или мед, които се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за лелята“ – както е наричана чумата. Поради това празникът е известен и като Лелинден.
Според легендата, Свети Антоний и Свети Атанасий са братя близнаци, които изобретили ковашките клещи. Затова техните празници се честват един след друг, а на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.