Българската маскарадна обредност има хилядолетна традиция и идва от древни езически времена. Игрите с маски се практикуват при смяната на старата с новата година и с пролетното събуждане на природата. Посланията им са насочени към прогонване на злите сили и с пожеланията за здраве и плодородие в периодите на т.н. „мръсни дни“ в годината. Маскираните мъже се движат със специфична стъпка, носят страховити маски и самобитни костюми, опасани са със звънци, хлопки, чанове. Маскарадните игри в България са жива традиция и се предава от поколения на поколения. Зимният обичай “Сурва“ е характерен за Средна Западна България – селищата около Перник, Брезник, Земен и Радомир.
Изпълнителите на сурвакарските чети се наричат суровичкаре, сурваскаре. По традиция групите са от мъже, предрешени като невеста, младоженец, свекър, свекърва, които първи влизат в домовете и благославят домакините. Други персонажи на групата са още поп, мечка, цигани и съпровождащи музиканти. Причудливите маски на сурвакарите са плод на фантазията им. Облеклата им се изработват от парчета плат, нарязани на ленти или обърнати наопаки кожуси. В игрите се включват и деца, редом до своите бащи – знак, че традицията продължава.
Обичаят е включен в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното наследство на човечеството.