ОУ „Шандор Петьофи“ Хасково празнува 50 години от създаването си и представя официално най-големия стенопис върху сграда на образователна институция. На официална церемония беше открит тържествено уникалният стенопис с лика на поета Шандор Петьофи върху фасадата на учебното заведение. „Това е един изключително красив и креативен проект, който се случи благодарение на съвместната работа на екипа на Община Хасково, на целия колектив на ОУ „Шандор Петьофи“ и с изключителната подкрепа на “Институт Лист – Унгарски културен институт, София”, Национален фонд “Култура” на Унгария и партньорство със “София Графити Тур”. Стенописът е посветен на 200 години от рождението на унгарския поет Шандор Петьофи, а негови автори са художниците от RAGS- победители в конкурса за създаване стенопис на тема артистична интерпретация на популярното стихотворение на Петьофи „Любов и свобода“, съобщи заместник-кметът на Община Хасково Мария Вълчева. Тя беше един от гостите на официалната церемония по откриване на проекта. Стенописът е изработен е по повод 200 години от рождението на унгарския поет и революционер Шандор Петьофи.
При гледката на стенописа единственото което ни хрумва е – жалко за нашето Хасково, което от селския примитивен социализъм отхвърча направо в глобалния прагматичен примитивизъм с един кратък мутренски преход между тях.
Жалко за способните, чувствителни, образовани и културни хора, които винаги бяха, са и ще си останат малцинство.
И сега по повод на стенописа, публикуваме извадки от текст във Фейсбук, текст на Antoani Raycheva:
„Поредната българска простотия. Сигурна съм, че унгарският културен институт ще възнегодува, когато види в каква пародия е съучастник. Естествено, поредния начин да се усвоят едни пари – резултатът е плачевен. Това е по скоро карикатура, отколкото подобие на революционера – поет Петьофи. Щях да под мина поста, но това училище е свързано с детството ми – доживях някой за пари да го направи за посмешище. Що се отнася до графитите, в цивилизования свят, където живея сега, има строго определени места за тях. Не съм видяла нито едно учреждение или училище в такъв непристоен и жалък вид.
… И ако някъде по света простотиите се оправдават с еволюцията, има страни, където подобни идиотии върху обществени институции и училища са недопустими, защото ценностната система на тези хора не оправдава подобни прояви.
… А човек създава света с мислите си. В твоя свят всяка цапаница може да загрози дори училище, само защото е прекрасна. Аз живея там, където училище е храм, върху който никой няма право да си упражнява невежеството.
Училищата, в частност образованието, са под опеката на Общината, която не само се е съгласила с този варварски акт, ами е и участвала в него. Трагедията е пълна, съсипаха природата, съсипаха образованието и всичко, от което може да се краде. Дойде ред на фасадите – както е тръгнало да не осъмнем със светещите в червено фенери сгради. В каквито се превръщат всички ненужни институции – публични домове.“