Преди 10 години, КМЕТЪТ Георги Иванов ви предупреди: „Ще пасете кравите“, ако допуснете некадърници.
Допуснахте ги. Пасете ги сега.
И така… Видеото е от вчера.
Някога тази фраза беше обида. Днес явно е управленска стратегия.
Парк „Ямача“ – сърцето на град Хасково – се е превърнал в пасище. Буквално. Не е метафора, не е и артистична инсталация. Истински крави обикалят алеите, където децата трябва да играят, възрастните да се разхождат, а туристите – да снимат природата, не добитъка.
Помните ли КМЕТЪТ – Георги Иванов?
Да, онзи същият, когото преди десетина години освирквахте по митинги. Онзи, който изрече фразата:
„Тези, които освиркват – ще пасат кравите.“
Беше публично порицан. Подиграван. Обществото му поиска извинение. Градът се възмути от тона му, от думите му, от стила му.
Днес обаче кравите наистина пасат.
В центъра на града.
В парка.
А сега… кой на кого трябва да се извинява?
Едно отклонение…
Помните ли декоративните крави до часовника?
Преди години, в центъра на Хасково, до часовниковата кула, по времето на Иванов, се появиха пластмасови фигури на крави и бик – част от артистична инсталация по случай празника на града. Реакциите бяха поляризирани – едни се усмихваха и се снимаха, други ги намираха за кич. В крайна сметка фигурите бяха прибрани и преместени зад решетките в зоокъта – не заради кравите, а защото започна изтребление на всичко, построено от Георги Иванов.
А може би точно това беше грешката.
Днес – години по-късно – не пластмасови, а истински крави се разхождат в парк „Ямача“. Без повод, без фестивал, без арт инсталация. Просто защото могат. Просто защото няма кой да ги спре.
Оказва се, че пластмасовите крави поне не тъпчеха тревата, не оставяха следи и не загрозяваха града.
Те бяха невинна атракция.
Днешните – са диагноза.
Може би не е трябвало да ги махат онези, изкуствените.
Може би те са били най-точната прогноза за това, в какво ще се превърнем:
един краварски град, с живи „атракции“, но без управление.
Така е… Градът, който някога имаше посока, днес може да предложи единствено:
тревни площи, обърнати на пасища,
паркове, осеяни с животинска тор,
и мълчание от администрацията, по-шумно от всяко мучене.
Как е възможно крави да се разхождат необезпокоявано в един от най-големите паркове на областен център?
Отговорът е прост:
Когато местната власт е заета със себе си, а не с града.
Когато приоритети като обществения ред, зелените площи и сигурността на хората са под животинското ниво.
Кой ще поеме отговорност?
Управляващите Хасково мълчат.
Както мълчи за разбитите улици.
Както мълчи за фалиралата култура.
Както мълчи за замиращия център.
Но нека запомним това:
Когато властта замлъкне, природата говори.
А в Хасково вчера – тя мучеше.
Георги Иванов беше свален с гняв, със скандирания и с обвинения. Нарекоха го авторитарен, груб, без вкус. Но той изграждаше. Правеше. Градеше. Движеше.
Да, допускал е грешки – но движеше града.
А днес?
Кой ще се извини на него?
Когато реалността се подиграва с думите му и иронично ги превръща в градоустройствена философия.
Пасете ги сега кравите. И считайте, че той просто беше пророк.
Добре дошли в Хасково – град на свободно пасящата отговорност.
Туристи, снимайте кравите – те са новата атракция.
Деца, внимавайте къде тичате – тревата вече е територия.
Граждани, недейте освирквайте – няма кой да чуе. Управляващите днес са заети да броят гласовете, а не копитата.
Хасково не просто върви назад.
Хасково се връща в селскостопанското минало – без идея, без посока, без срам.
И да – сега вече Георги Иванов може да попита всички хасковлии с основание:
„Как е? Пасете ли ги кравите?“
Защото в този град, това е най-организираното нещо, което се случва.
И за финал:
Имате си крави, но нямате пасища.
Имате си кмет, но нямате град.
Водата е с уран.
Площадите тънат в разруха.
Хората вече не питат: „Кой ще оправи това?“
А просто си отиват – по един, по двама, завинаги.
Тези, които искаха извинение от Георги Иванов, днес мълчат.
Но и Хасково мълчи с тях.
Не в знак на съгласие – а в знак на празнота.
Довиждане засега.
Време е да доите мляко.
