Вместо спокойствие и ред, центърът на Хасково всяка вечер се превръща в сцена на страх и хаос. Глутници бездомни кучета обикалят свободно по главната улица, пред заведенията и площадите. Снимките показват не по едно-две животни, а цели групи – картина, която кара жителите да се чувстват несигурни, а родителите с деца да избягват определени места.
Още по-фрапиращо е, че голяма част от тези кучета са маркирани – тоест, би трябвало вече да са заловени, кастрирани и върнати на улицата под контрол. Но ако това е истина, защо броят им не намалява, а се увеличава? Как е възможно програмите да отчитат „успех“, докато улиците на града показват точно обратното?
Отговорът се крие в едно от най-скандалните места в Хасково – общинския кучешки приют. На хартия там има назначени служители, бюджет от 140 000 лв. годишно и амбициозни програми за кастрация и контрол. В действителност обаче приютът е „куха сграда“ – липсват прозрачни отчети, липсва ефективност, липсва реален контрол.
Доброволци и граждански организации отдавна алармират, че системата е порочна. Вместо да се решава проблемът, той се поддържа – за да се източват пари чрез фиктивни програми. Печеливши са онези, които усвояват бюджета, а губещи – гражданите, които всяка вечер се сблъскват с агресивни глутници.
Хасково е изправено пред поредния скандал и въпросите са повече от очевидни:
Къде са парите за реални кастрации?
Колко кучета действително са обработени и кой проверява това?
Защо приютът продължава да съществува само на хартия, докато улиците остават подвластни на хаоса?
Кой носи отговорност за това, че сигурността на хората е жертвана за сметка на една схема?
Град с хилядолетна история, Хасково днес е поставен на колене от бездействие и безхаберие. Докато институциите мълчат, глутниците растат, а гражданите губят доверие. Приютът, вместо да бъде символ на хуманност и ред, се превърна в паметник на безотговорността и корупцията.
Докога Хасково ще търпи тази подигравка?
