Хасково – град с претенции за европейски облик и модерна визия. Град, в който официалните съобщения бодро ни приканват да водим децата си на разхлада край фонтана в сърцето на града.
Но когато залезът покрие площада, истината изплува на повърхността: същият този фонтан, рекламиран като оазис за малките, се превръща в нощно убежище за глутници бездомни кучета.
Снимката казва всичко – там, където денем се смеят деца, вечер кучетата търсят спасение от жегата. Това не е просто социален парадокс, а портрет на институционално бездействие, нарисуван с равнодушието на властта.
Глутници се разхождат необезпокоявано из квартали, паркове и училищни дворове, а Общината и кметът мълчат или си прехвърлят отговорността като горещ картоф.
Социалните мрежи преливат от сигнали, снимки и възмутени гласове:
„Докога ще вървим със страх из града?“,
„Сутрин в парка е опасно, глутница дебне до блока ми!“,
„Платихме за кучешки приюти, къде са резултатите?“.
Отговорите са формални: „Работим по проблема“, „Извършва се залавяне и кастрация“.
Реалността? Кучетата са повече от всякога, а страховете – все по-големи.
Проблемът с бездомните кучета не е въпрос само на комфорт, а на сигурност, здраве и човешко достойнство.
Г-н кмете,
Тази снимка е по-силна от всяко оправдание. Тя е въпрос, който не търпи повече отлагане:
Кой ще носи отговорност, ако едно дете, възрастен или гост на Хасково пострада?
Защо няма реална прозрачност за работата на приютите? Къде са обществените отчети, конкретните резултати, истинските решения?
Хасково не заслужава градски пространства, в които денем царят заблудите, а нощем – глутниците.
Не заслужава градска власт, която оправдава бездействието си с празни фрази.
Достатъчно е с имитацията на грижа.
Време е за истинска отговорност.
Време е градът ни да си върне сигурността, нощите и утрините без страх.
Време е кметът да защити не фасадата, а хората – децата, възрастните, всички нас.
