Град без капка: В Хасково няма нито една работеща чешма

Хасково се топи от жега, но в града няма нито една работеща обществена чешма – нито в центъра, нито в парковете. В разгара на юлските температури, които надхвърлят 40 градуса, хората търсят капка вода – и не намират. Каменните чешмички, които някога даряваха разхлада на деца, възрастни и минувачи, днес са сухи, запушени, ръждясали или просто отдавна забравени.

Безвремие в жегата

Нито в Градската градина, нито в парк „Кенана“, нито на централния площад – никъде не може да се напълни бутилка, да се напръска дете, да се отпие глътка. А жегата е безмилостна. Най-уязвимите – пенсионери, майки с деца, хора без дом – се лутат между сенките, търсейки нещо, което е основно човешко право: вода.

Междувременно институциите публикуват стандартни „предупреждения“: не излизайте на слънце, пийте много течности, стойте на хладно. Но къде? Откъде? В един областен град на европейска държава, не можеш да напълниш шепа вода без да влезеш в магазин или заведение.

Управленски позор

Как е възможно в град с над 60 000 жители, в който се правят цветни фонтани за снимки и се поставят временни диспенсъри пред административни сгради, да няма поддържана и функционираща мрежа от обществени чешми? Това е не просто нехайство – това е символ на управленски позор.

Никой не проверява, никой не поддържа, никой не отговаря. Като че ли тези съоръжения, вградени в плочките, са просто декоративни – нещо, което „някога е работело“. Подмяната на общественото с имитация вече е пълна: чешмите са бутафория, фонтанът – пълен, но мълчалив, а водата – привилегия.

Капката, която липсва, не е само вода – а грижа

Капка вода за жадните в парка не е лукс – тя е грижа, елементарна човешка нормалност. А когато и нея няма, значи нещо е дълбоко сбъркано в мисленето на градската власт.

Хасково не се нуждае от нови снимки. Нуждае се от действаща инфраструктура. От поддръжка, хуманност и елементарен разум.

И отговор на простия въпрос:

Докога в този град ще има всичко – без да има нищо?