Хасково преживява дни на безмилостна жега. Температурите минават 40 градуса, въздухът е неподвижен, а градският площад – център на обществения живот – вместо разхлада предлага тихо, пълно, но бездейно корито. Главният фонтан, символ на града, отново е пълен с вода, но вечер, когато би трябвало да носи прохлада – не работи.
От блато към безмълвие
Преди дни шадраванът изглеждаше като изоставен гьол – зелен, мръсен, с плаващи боклуци и непоносима миризма. В разгара на кризата хората – включително деца и възрастни – се къпеха вътре, перяха дрехи, търсеха облекчение с подръчни средства. Дори кучетата влизаха във водата, за да се спасят от пекa. Сцените, разпространени в социалните мрежи, превърнаха Хасково в обект на подигравки и национално недоумение.
След разразилия се обществен натиск, водата беше пусната отново. Но само толкова – без движение, без ефект, без смисъл. Вечер, когато площадът се изпълва с хора, фонтанът стои ням и неработещ. Няма разплискване, няма светлина, няма живот.
Оправдания без край, грижа – никаква
От администрацията не липсват обяснения: “планови ремонти”, “режийни икономии”, “технически проблеми”. Но това, което липсва – и все по-осезаемо – е грижата. Грижата към публичната среда, към хората, към лицето на самия град.
Какво струва да се включи един фонтан в най-горещите часове на деня? Колко още оправдания ще чуем, преди някой да поеме отговорност? Защо градът, който има потенциал за уют и красота, тъне в пренебрежение?
Символ на управленско бездушие
Този фонтан вече не е просто декоративен елемент. Той се превърна в огледало на управлението. Работи, когато не трябва. Мълчи, когато най-много е нужен. Стои пълен, но безсмислен – точно както управлението, което го поддържа.
Докога ще търпим?
Хасково не заслужава фонтан, който е “само за снимки”. Не заслужава площад, който се превръща в музей на бездействието. Градът заслужава уважение. И поне някой да отвори крана – не само на водата, а и на отговорността.