Добре дошли в Хасково, града на ГЕРБ… Зарядна станция ще изграждат родителите на Делян Добрев

Добре дошли в Хасково, града на ГЕРБ – зловещата истина.

Девиз: Да не ровим, че мирише лошо…

Екипът на Хасковска АФЕРА обаче рови, колкото и да мирише. Вече обявихме в предишна статия: „Делян Добрев – жив да го оревеш, бил по беден от жена си“.

Представете си само, до къде е стигнал Г-н Добрев: след десет години пребиваване в политиката, единственото за което трябва да се обяснява е кой му е кум и какво жилище е купила майка му. Не обсъждаме търсенето на газ в Черно море, дори не критикуваме санирането на жилища, представено като алтернатива на новата атомна централа и покрило градовете ни със стиропор. Не, него изобщо не го третираме като политик, който може да е сгрешил и потрошил милиарди – просто го „доубиваме“ като дребен мошеник, уредил братовчедите си. Това е то непотизъм.

Що е то “непотизъм”

Защо всъщност роднинската тема е така чувствителна? Роднинството е най-разбираемият художествен образ на злоупотребата с власт. Под „наши хора” разбираме деца, зетьове, племенници (думата за връзкарство „непотизъм“ идва от латинското nepotem, племенник). Говорим за страна, която десетилетия наред опитва да се модернизира, тоест – да изравни гражданите пред закона, като обезсили племенните, местнически, родови връзки. Комунизмът уж се бореше срещу тях, но те непрестанно избиваха отдолу. А, най-тежкия идеологически удар режимът си нанесе сам, когато допусна до върха децата на Живков, Чаушеску или Ким Ир Сен. И ето, че днес травмите от недоведената докрай модернизация отново е на дневен ред: всички сме равни, но някои са по-равни (по Оруел).

Около темата се завъртяха любопитни дебати. Г-н Добрев се оправдаваше, че няма откъде да намери кадърни не-роднини в едно Хасково, където неговото поколение били 200 човека. Други обявиха роднините за жертви, защото какво да правят едни талантливи братовчеди в подобен малък град. Да не се ли явяват на конкурси при своите чичовци? Ами къде другаде да търсят работа?

И понеже няма работа, ето стига се до…

Изграждането на зарядна станция за електромобили и фотоволтаици до село Александрово, Хасковско, на площ от 16 декара. Намерение за това е заявила фирма „Визьор“ ООД.
Затова е нужна промяна предназначението на земята от горска, с широколистна гора, в урбанизирана територия с предназначение смесено – производство на електроенергия и обществено обслужване чрез предоставяне на използването на автоматична зарядна станция за електромобили.
Намерението на възложителя е да бъде изградена фотоволтаична централа с обща мощност 1.3 MW. В имота ще бъдат монтирани 2880 броя соларни модула с максимална мощност до 445 Wp на всеки отделен модул.
Фирма „Визьор“ ООД е регистрирана в Хасково, бул. „Илинден“ 77, ет. 2, ап.2.
Съдружници са Александър Добрев с 2500 лв. и Златка Добрева с 2500 лв.
Търговският регистър показва, че са свързани с още четири фирми – „Алдо“, „Иконус – икономически консултации и услуги“, „Бреи 777“ и „Уд ресурс“.

КОГАТО В ГРАДА СЪБИРАМЕ КАПАЧКИ ЗА КУВЬОЗИ, ПРАВИМ КАМПАНИИ В ПОМОЩ НА БОЛНИ ДЕЦА ИЛИ СОЦИАЛНИ УЧРЕЖДЕНИЯ, депутат от ГЕРБ „по-беден от жена си“ строи зарядна станция с баща си. Впрочем, най-лошото, което доведе дългото управление на ГЕРБ в града ни, е връщането на партийността в разпределението на властта. Връщане, защото и този момент го помним добре от времето на социализма. Нашият човек трябва да е верен на партията, да повтаря дисциплинирано едни идеологически дивотии, да бъде беззаветно верен, да изпълнява задачите, та дори и когато става дума за подаване на оставка. Как го държат – с подписана предварително оставка, с компрометиращи обстоятелства, с обещания за минаване на друга работа – не знам. Може би партийността се преплита с роднинство, може би с ловна дружинка, левскарство, общо присвоени средства. Но, връзката съвсем не отстъпва по сила на братовчедството или кумството.

Братовчеди, зетьове, кумове. А другите “наши хора”?

Както написахме в началото – Добре дошли в Хасково, града на ГЕРБ.