Димитровград и Хасково отново осъмват с хроника на дрога, кражби и пътни инциденти. И не – това не е просто поредният бюлетин на МВР. Това е огледало на обществения разпад, роден от години на безконтролност и мълчаливо примирение.
Петима души бяха доведени в РУ Димитровград заради наркотици. Сред тях – четири момчета на 15, 16 и 24 години, държащи вейпове с марихуана. Деца на прага на живота, избрали най-бързия път към пропастта. Няма по-страшен сигнал за разпада на ценностите от този – когато ученици разхождат дрога посред бял ден, пред куриерски офис, сякаш това е нещо нормално.
Но трагедията не свършва тук. 35-годишен от с. Кабиле е заловен с 10 грама метамфетамин. В колата му – кутия със смъртоносното бяло кристално вещество. Не някъде в тъмна уличка, а на входа на село Странско. Метамфетаминът вече не е далечен проблем – той пътува по същите пътища, по които возим децата си на училище.
Същата тази безнаказаност ражда и дребни, но показателни кражби. Телефони изчезват от ръцете на жени и деца, забравени вещи се „приватизират“ за минути. В Димитровград 19-годишен отмъква телефон от 30-годишна жена на гарата. В Хасково двама младежи – на 21 и 28 години – прибраха забравен мобилен в магазин. Най-гротескното – 38-годишен мъж краде телефон от 10-годишно дете, забравен на чешма в центъра на града.
Това вече не са единични случаи. Това е поредица от ежедневни морални провали, които показват, че обществото ни е свикнало с разпасаността.
Липсата на реален контрол върху разпространението на наркотици е очевидна – вейпове с марихуана се разхождат пред офиси и училища.
Дребните кражби не спират, защото наказанието е бавно, символично и често без последици.
Улиците ни не са сигурни – нито за възрастните, нито за децата.
Пътните инциденти от седмицата само допълват картината на хаоса и безконтрола. Спукана гума на АМ „Марица“ праща жена в болница. В Свиленград неправилна маневра блъска моторист. Пробите на шофьорите са отрицателни – но общественият тест за отговорност отдавна е положителен за безхаберие.
Наркотици в ръцете на деца. Кражби от жени и малолетни. Пътища, на които се кара на късмет. Всичко това не се случва изведнъж – това е резултат от години на безконтролност, отсъстваща превенция и пълно примирение на властите и обществото.
Докато мълчим и приемаме това за нормално, ще продължим да четем същите хроники. Същите деца ще държат дрога, същите възрастни ще крадат от деца, а същите пътища ще поглъщат нови пострадали.
Въпросът вече не е „как стана така“, а „ще допуснем ли да продължава“.