Абсурдът “по български” – Мирослав Христов, главният виновник за насилието срещу протестиращите в Хасково, днес е не само повишен, но и отличен с награда от МВР. Колко още ще търпим да ни управляват със страх?
Докато нормалните държави поощряват гражданската смелост и младите, които не мълчат пред неправдата, в България полицията продължава да демонстрира едно: ако поискаш отговорност, ще бъдеш наказан, а ако смажеш гласа на хората – ще те наградят.
Мирният протест – прекършен с “методите” на МВР
Когато 18-годишната Магдалена бе убита, съучениците ѝ и цял Хасково поискаха обяснение – с мирен протест, със сълзи и гняв, но и с вяра, че институциите работят за хората. Вместо това, чухме ехото на празния полицейски вход, видяхме липса на отговорност, а после и сценария, познат от десетилетия – “мургави младежи” (кой ги доведе, кой ги пусна?) изместват протеста, полицията се появява, но не да пази реда, а да разчисти терена за репресии.
След вандалщината не бяха арестувани провокаторите. Не – извикаха и пребиха децата, които търсеха Маги, онези, които събудиха града, които не се уплашиха да застанат на първа линия. След това ги нарекоха “вандали”, пуснаха медиите да ги смачкат, а директорите на училища превърнаха “Школо” в полицейски високоговорител: “не ходете на протест, ще има последствия!”
Сила срещу децата, покровителство за началника
Истината е болезнена и трябва да се каже: МВР в Хасково действаше не като защитник на хората, а като инструмент за натиск и страх. Децата – нашите деца! – бяха тормозени, пребивани, заплашвани. И всичко това – по нареждане на директора Мирослав Христов.
Е, какво следва? Повишение!
И тук идва абсурдът: министърът на вътрешните работи лично награждава Христов с “Почетен знак” за… инициативност и “безукорно поведение”! 56 полицаи – писмени похвали. За какво? За това, че си свършиха работата в стил “Студена война”? За това, че смачкаха протеста? За това, че показаха на децата ни как работи репресивният апарат в България?
Това ли е примерът?
Днес системата дава ясен сигнал: бий децата, потуши гласа на хората, подреди медиите – и ще бъдеш повишен. Кой ще отговори утре, ако тези уплашени деца се превърнат в още по-уплашени възрастни? Или в гневни възрастни?
Докога?
Това е въпросът, който всички трябва да си зададем. Защото, когато награждаваш насилието, рано или късно ще ти се върне. Днес е Хасково, утре ще бъде друг град, други деца, други родители.
Има време, в което трябва да говорим открито, ясно и без страх: системата е болна, когато награждава насилието над собствените си деца.