Преди дни в изявление кметът на Хасково Станислав Дечев обясни, че трите най-важни ангажимента към гражданите на Хасково, които бил поел още по време на последната предизборна кампания, щели да бъдат изпълнени.
“Още догодина хасковлии ще могат да ползват общинския плувен басейн. В момента комплексът е готов на “кота нула”. По план върви изграждането на парка зад ДНА. Там остава да се свърши работата по озеленяването. В срок ще бъде завършено и реновирането на общежитията.“ – каза Дечев.
Еми, браво…Лъжи и отново лъжи.
Дечев е точно толкова популист, колкото и лидера му – Борисов. Той и ГЕРБ Хасково демонстрират дълбоко невежество, но са убедени, че знаят всичко. А, основната черта в поведението им е политическата импотентност.
Господин Дечев, идеята и проекта за парка на ДНА не са Ваши, а на кмета Беливанов. Реновирането на общежитията си е задължение на всеки кмет от години и е правено постоянно. А, всички граждани знаят, че идеята за плувния басейн е на Георги Иванов.
Така че, е обидно за гражданите на Хасково отново да слушат лъжите Ви. Посочете ни Ваш изпълнен проект, ако искате да бъдете похвален… С този манталитет няма как да имате успехи в политиката. Тя е усилие за постигането на общото благо.
Наистина, авторството на едно добро дело, на един добър проект не е по-маловажно от самата му реализация. Но, за такива случаи като този на Дечев, народът има една много точна поговорка: „С чужда пита майчин помен прави“.
В политиката (и не само там) наблюдаваме два основни вида поведение. Инструментално поведение имаме тогава, когато си поставим ясна цел и търсим инструменти за нейното постигане. Експресивното поведение прави друго: изразява (експресира) на арената на публичността някакви вътрешни състояния на деятеля.
Вероятно в поведението на Дечев има и инструментален компонент – цели се някакъв измерим резултат. Но, все пак постоянният истеричен заряд у видните като него дейци на ГЕРБ, навежда на мисълта, че тяхното поведение е предимно експресивно – че е израз на някакви вътрешни състояния, както е при истерията на начинаещите тийнейджъри.
Дечев е точно толкова популист, колкото и Борисов.
Да се опитаме да анализираме кметът от гледната точка на експресивността. Какви разбирания, идеи, нагласи или стереотипи изразява неговото поведение, откакто е в политиката? Ако разберем това, може би ще можем по-точно да предвиждаме неговите действия (ако има нужда) оттук насетне. Или поне – да разпознаем овреме следващия като него.
Първото, което забелязваме в поведението му, е, че той е точно толкова популист, колкото е и лидерът му- Бойко Борисов. При тях светът се дели на две: Аз и не-Аз. В тази бинарна действителност целта е Аз да подчини на своята воля не-Аз – да може да стигне до положението “аз изтеглям… аз нареждам…” и подобни. За да се стигне до това състояние, е нужно Аз да има власт.
Популистът живее в много лесен ментален свят: “Хората са гласували за мен, властта е в мен и ще става, каквото аз искам”. Борисов искрено не разбираше, защо – т.е. след като “хората” са му дали власт на него – трябва да има разделение на властите, институции на държавата и всякакви други глезотии. Нали властта е в него и той решава всичко? Оттук насетне всякакви конституционни и институционални ограничения върху волята на популиста се смятат за възмутително нарушение на волята на народа.
Дълбоко невежество, но са убедени, че знаят всичко.
Това политическо невежество, постоянно споделяно пред публиката с изумителен апломб, е трайна характеристика на основните деятели на Хасковския ГЕРБ. То е и в основата на смайващия факт, че от момента на влизането си в политиката те демонстративно отказват да се учат на уменията, характерни за този нов за тях занаят. “Знаят си” по същия начин, както “си знае” една особена порода начинаещи студенти: “Ти си говори там за Аристотел, ама аз знам как стоят игрите”. Тези студенти обикновено отпадат от образователния процес към третия си семестър.
В политиката подобно невежество има своите основи. Популистът е убеден, че всичко си знае, тъй като именно той изразява щенията на народа. И един глас да не е получил, популистът е непоклатимо убеден в своята роля на изразител на народните блянове – и има съответстващото поведение: “всичко си знам”.
С този манталитет няма как да се постигне успех.
Разбира се, следващата черта, която Дечев изразява в своето поведение е тежко битовият манталитет на обитателя на малкия град или на крайния квартал. Всичко е лично и всеки възникващ проблем се олицетворява от някаква личност, която таи злокобни намерения. Оттук иде онази войнстваща клюкарска мнителност, през призмата на която дейците на ГЕРБ гледат на останалите. А, мнителността е импотентно поведение: вместо да гледаш на другия (на не-Аз) като на потенциален партньор в някакво общополезно занимание, ти го оглеждаш за дефекти и зли намерения; освен това питаш кварталната клюкарка, какво лошо се говори за него.
И така… Кмет на ГЕРБ – обречен на самота. Защото не можеш да си гражданин за европейско развитие на Хасково, докато еврото е в зоната на нощното шкафче на лидера на партията която те е издигнала за кмет.