На последните местни избори в Хасково гръмко се появи нова формация – „Спаси Хасково“. С антикорупционни лозунги и големи обещания те влязоха в кампанията като „новата надежда“ за промяна. Организираха шумни инициативи, раздаваха минерална вода, обявяваха се за „гарант на обществения интерес“. Началото им бе отбелязано с коктейли и богаташки приеми – демонстрация на самочувствие, че бъдещето е тяхно.
Обещанията бяха впечатляващи – борба с корупцията, прозрачност, развитие за младите, нов морал. Водачи като Марин Райчев, Валентин Маринов и Мартин Узунов уверяваха, че „Спаси Хасково“ ще променят града.
На първия вот формацията постигна успех – вкара трима общински съветници. Но радостта бързо бе помрачена от скандал. Един от тях – Мартин Узунов – бе обвинен в предателство спрямо каузата и изключен от организацията. Въпреки това той запази мястото си, вече като независим съветник. Така „Спаси Хасково“ още в самото начало загуби един от мандатите си и част от доверието.
След касирането на изборите и повторното гласуване картината се промени напълно. „Спаси Хасково“ не успя да вкарат нито един съветник и останаха извън Общинския съвет. От „гаранти на обществения интерес“ формацията се превърна в структура без реално представителство.
Междувременно в града се носеха мнения, че „Спаси Хасково“ са били създадени не толкова за промяна, колкото за да отцепят протестния вот срещу ГЕРБ. Така, според критиците, бе попречено на бившия кмет Георги Иванов – към чието управление мнозина изпитват носталгия заради построените обекти – да стигне до балотаж.
Днес, месеци след изборите, офисът на „Спаси Хасково“ е затворен.
Лидерите мълчат.
Няма ги коктейлите, няма ги шумните речи за антикорупция и „нов морал“.
Излиза, че щом не станаха общински съветници, вече няма за какво да се борят – няма инициативи, няма безплатна вода, няма „спасение“ за хасковлии.
Въпросът е един: бяха ли „Спаси Хасково“ истинска алтернатива за града? Или просто политическа конструкция за еднократна употреба – създадена да канализира протестната енергия и след това да изчезне?
Хасково все още чака своята реална промяна. А „Спаси Хасково“ – те останаха като мираж от една кампания, приключила твърде бързо и твърде безславно.
И за финал: Басня за спасителите
В едно село край голяма река се появила група мъже и жени. Те се нарекли „спасителите“ и обявили, че ще пазят всички от удавяне. Хората им повярвали – дори им построили къщичка край брега, за да има къде да стоят.
Първите дни били шумни – раздавали вода на жадните, викали, че реката е опасна, че идва голяма буря. Обещавали да построят мостове и лодки за всеки.
Но когато реката придошла наистина, спасителите се скарали помежду си. Единият взел лодката и отплавал сам. Други тръгнали да броят златните рибки във водата. Трети заключили къщичката и се скрили вътре.
А хората на брега гледали и питали:
„Къде са нашите спасители?“
И така станало ясно, че най-много от всичко спасителите имали нужда сами да бъдат спасени.