Публичните разходи често са на тъмно, а когато става дума за културни институции – темата остава встрани от общественото внимание. Но в Хасково местният музей се прочу не с нова експозиция, а с грандиозна обществена поръчка: 37 манекена за над 35 000 лева. Ето как скандалът с манекените освети липсата на контрол, прозрачност и здрав разум при изразходването на публични средства.
Как започва всичко?
През октомври 2023 г. Регионалният исторически музей в Хасково обявява обществена поръчка за доставка на 19 женски, 15 мъжки и 3 детски манекена – общо 37 броя. Победител е софийската фирма „СОЛАР 8“ ЕООД. Цената? 950 лева за брой, или общо 35 040 лв. със съпътстващото ДДС.
На пръв поглед процедурата изглежда в реда на нещата. Но при по-задълбочен анализ се откроява абсурдът: цената на един манекен, закупен с публични средства, далеч надхвърля пазарните равнища в страната. За сравнение, специализираните магазини за манекени предлагат аналогични продукти на цени между 200 и 400 лева. В интернет не липсват и още по-евтини решения – включително за професионална употреба в музеи и изложбени пространства.
Посредник без опит и следи от конфликт на интереси
Още по-скандално е, че фирмата-изпълнител „СОЛАР 8“ не е производител на манекени, нито има публично достъпна история с подобни доставки. Всичко подсказва, че тук става дума за класическа посредническа схема – печалбата е за сметка на бюджета, а общественият интерес отново е пренебрегнат.
Поръчката е подписана от член на комисията Банко Банев – служител с ключова роля в процедурите по обществени поръчки, който в местната публична среда е разпознаваем и с други близки ангажименти в общината. Липсата на прозрачност и възможният конфликт на интереси тук не са маловажни детайли, а част от една по-широка култура на безконтролно разпореждане с публични ресурси.
Сравнение с други подобни случаи
Скандалът с манекените в Хасково не е изолиран. В последните години в страната нееднократно избухват случаи със завишени цени на оборудване в училища, градини и музеи – от столове за 700 лв. до консумативи по 5 пъти над пазара. Навсякъде механизмът е сходен: липса на контрол, избор на посредник, занижени изисквания към изпълнителите, формален пазарен анализ и често – роднински или партийни връзки.
Има ли последствия и кой носи отговорност?
Към момента няма публични данни за проверка от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция или друг независим орган. Местната власт и самият музей не дават убедително обяснение защо са избрали именно този изпълнител, а в социалните мрежи дискусията остава без реален резултат. За разлика от западноевропейската практика, където при подобни скандали следват незабавни оставки и ревизии, у нас поръчките продължават да се реализират по същия модел.
Какво следва и какъв е изходът?
Очаква се институциите да предприемат одит и ревизия на процедурата. Общественият натиск е ключов: публичното говорене, медийните въпроси и гражданските запитвания по ЗДОИ са единствената реална преграда пред пълното бездействие. Скандалът с манекените е лакмус за здравето на системата: ако се потули, посланието е ясно – обществените средства са ничии.
Поръчката за манекени в Хасковския музей е не просто пример за лошо управление, а сигнал за системна слабост и липса на контрол върху публичния ресурс. Докато подобни практики остават безнаказани, доверието в институциите ще бъде ерозирано, а гражданите – принудени да наблюдават как бюджетът им се топи в поредния скъп и излишен разход.