Докато в Хасково раздават чаши студена вода пред Областната администрация, в село Александрово хората продължават да живеят в 53-дневна водна блокада. Без течаща вода, без яснота кога ще има, но с изобилие от политически обещания. В XXI век, в държава от Европейския съюз, в еврозоната – хората в южното българско село се мият с канчета и перат на ръка.
Живот на водоноска
„На какво прилича това – да си купуваме вода, за да се изкъпем?“, питат гневно жителите на Александрово. Миналото лято са изкарали 40 дни без капка. Тази година – вече над 50. По високите части водата изобщо не стига. Някои хора се опитват да си пробиват собствени кладенци. Други карат туби от съседното село Воден. За болни, възрастни и хора с увреждания това е невъзможна задача.
Единствената реална опция – да си купят минерална вода от магазина. „Съгласни сме да плащаме по 4.80 лв. на кубик – само я дайте!“, казват те. И допълват: „Ако не – ще си продадем къщите и ще се махнем оттук“.
Обещания по списък
Как стигнахме дотук? През октомври 2024 г., след протест в съседното село Константиново, тогавашният областен управител Мехмед Атаман привидно взе мерки. Срещна се с ръководството на ВиК – Хасково и незабавно поиска инвестиции от МРРБ. Министерството обеща 5,5 милиона лева за ремонт на амортизирания водопровод, който обслужва няколко села в три общини. Датата беше 26 октомври.
Оттогава – мълчание. През юли 2025 г. – десет месеца по-късно – Областната администрация отговаря: парите се „чакат“. Ремонтът още не е започнал. Резултатът: вместо нов водопровод – една безплатна чаша вода.
Диспенсър срещу дехидратация
По инициатива на настоящия областен управител Стефка Здравкова, пред входа на администрацията в Хасково е поставен диспенсър с безплатна питейна вода за минувачи. В рамките на работното време (9:00–17:30 ч.) всеки може да си налее чаша. Инициативата е в отговор на червения код за горещини, обявен от НИМХ.
Жителите на Александрово – и още 20 села – също могат да се възползват от тази „екстра“. Ако, разбира се, успеят да стигнат до града. Ако имат с какво. И ако не припаднат по пътя от жегата.
Цивилизация по български
Това не е хумористична сцена. Това е реалността в държава, която харчи стотици милиони за обществени поръчки, дигитални стратегии и саниране, но не може да осигури най-елементарното – вода.
Кога ще започне реалният ремонт? Къде са обещаните милиони? Защо се чака цяла година за реакция на доказан и спешен проблем? Няма отговори. Има само политически думи, натрупани върху сухите чешми на едно българско село.