Над милион и четиристотин хиляди лева в недекларирана валута и злато бяха открити в лек автомобил на изход от страната през МП Капитан Андреево. В колата – с хасковска регистрация – пътували двама български граждани. След „анализ на риска“ митническите служители извършили щателна проверка, при която се натъкнали на 740 000 щатски долара, 30 000 евро и 1288 грама злато, част от което в най-чиста проба – 24 карата.
И тук възниква логичният въпрос: ако не беше „анализът на риска“, колко точно пъти тази кола щеше да премине границата – необезпокоявана, незабелязана и необозначена като рискова? Как превозно средство с такава сума изобщо достига до изходна проверка, без да е засечено на входа на пункта? Това ли е митническият контрол на външна граница на ЕС?
Сценарият звучи познато до баналност – черен сак на задната седалка, чантичка с пакети злато, „рутинна проверка след селекция“. Това, което не звучи нормално, е как подобна операция зависи единствено от „усещането“ на митническия екип. Без реален технически контрол, без задължителни скенери, без детайлно претърсване при изход – а само с „анализ“, който хваща едни, но удобно пропуска други.
Този случай не е просто сигнал за поредна пратка недекларирани капитали. Той е присъда над цялата система за контрол по българските граници, в която износът на високоликвидни средства – валута, злато, ценности – е въпрос на късмет. Или на услуга.
А когато един автомобил с близо милион и половина се „хваща“ не благодарение на сигурност, а въпреки нея, остава само да се запитаме – колко други са преминали по същия маршрут, само че без анализ, без проверка, и без последици.