По данни на НСИ, населението на област Хасково вече е паднало до 207 хиляди души, с хиляди по-малко спрямо предходното десетилетие.
Когато управляващите започнат да говорят за “младите“, обикновено знаем какво следва: усмивки пред камерите, кухи обещания и нула конкретика. Точно това направи и кметът на Хасково г-н Станислав Дечев, обявявайки, че “се стреми младите да остават в града“. Звучи прекрасно, почти като лозунг от билборд, само че има един проблем – реалността в Хасково е точно обратната.
Отрицателна демография
По данни на НСИ, населението на област Хасково вече е паднало до 207 хиляди души, с хиляди по-малко спрямо предходното десетилетие. Това не е “задържане на млади хора“, това е бягство и не към морето, а към София, Пловдив или чужбина.
Ниско ниво на образование и ниски перспективи
Само 16% от хората между 25 и 64 години в областта имат висше образование. За сравнение, средното за страната е двойно по-високо, около 31%. С други думи, дори тези, които завършат тук, бързо осъзнават, че шансът за добра работа е минимален и си тръгват.
Безработица и мизерни заплати
Над 600 млади хора до 29 години са регистрирани като безработни. Това е цял един випуск абсолвенти, блокирани на старта на живота си. А тези, които все пак работят, получават средна заплата от 1650–1700 лв., което е много по-ниска от националната средна. Няма нужда от “експерти“, цифрите сами показват защо младите не остават.
Какво предлага кметът? Нищо.
Последното интервю, в което кметът се бие в гърдите, не съдържа нито една конкретна мярка. Няма програми за кариерно развитие, няма жилищни или данъчни стимули за млади семейства, няма стажантски програми, които да свържат университетите с бизнеса, няма дори план със срокове и бюджети. И знаете ли защо? Защото такъв просто не съществува.
Евтин пиар вместо реална политика
Докато нормалната практика в развитите държави е да се експериментира с жилищни програми за млади семейства или данъчни облекчения, Хасково получава… лозунги. “Стремя се младите да остават“ е точно толкова конкретно, колкото “Искам да има мир по света“. Добре звучи, но реалността е съвсем друга… затворени предприятия, липса на перспектива и младежи, които си купуват еднопосочен билет към чужбина.
Истината, която управляващите крият
Населението се топи.
Младите бягат.
Заплатите изостават.
Безработицата е факт.
Вместо да признаят проблема и да предложат смели решения, местните управници правят това, което умеят най-добре: евтин пиар за наивната публика.
Ако младите наистина трябваше да останат в Хасково, нямаше нужда кметът да ни убеждава в това с интервюта. Щяхме да го виждаме по улиците, с пълни класни стаи, с нови работни места, с оживени квартали. Вместо това виждаме обратното.
И така, следващия път, когато чуете кмета да обяснява колко “се стреми“, попитайте за числа, бюджети и срокове, защото зад красивите думи няма нищо друго освен едно… кухи обещания и удобни заглавия за вестниците.
Източник: Красиво Хасково