Земеделска земя в „Идимирли“ става урбанизирана зона. Пътят към застрояване е отворен – в полза на предприемачи, в ущърб на природа, земеделие и граждански контрол.
В Хасково вече не се сечеше гора. Сега се изравняват ниви.
Общинският съвет даде зелена светлина за поредното обезземляване в полза на бетонната индустрия – без обществен дебат, без екологична оценка, без дори срам.
На 22 август 2025 г. (петък), в края на лятото, когато вниманието на хората е насочено другаде, Общинският съвет в Хасково прие Решение №386, с което променя статута на земеделска земя в местността „Идимирли“ от нива в урбанизирана територия, предназначена за жилищно строителство.
Какво точно се реши?
Става дума за поземлен имот с идентификатор 77195.424.161, намиращ се в една от последните свободни зелени зони край града.
Земята до момента е била земеделска, с потенциал за производство или зелени буфери.
С решението на Общинския съвет, тя вече попада в смесена устройствена зона (Смф) – което позволява застрояване с жилищни, търговски и обслужващи сгради.
Следваща стъпка: изработване на ПУП (подробен устройствен план) и искане на строителни разрешения. Бетонът вече чука на вратата.
Застрояване = инвестиции? Не винаги.
Под предлог за „развитие“, „урбанизация“ и „иновативна визия за града“, съветниците отварят вратата за частни интереси, които ще се възползват от „удобно“ променени терени – често придобити на ниска цена, често свързани със „свои хора“, и почти винаги на гърба на обществения интерес.
Какво губим?
| Категория | Загуба |
| Природа | Зелена земеделска територия, част от естественото буферно пространство около града |
| Храна | Потенциал за местно производство – унищожен завинаги |
| Контрол | Без обществен дебат, без екологична оценка, без публичност |
| Доверие | Отново решенията се вземат „на тъмно“, в последния момент преди уикенда |
Граждани питат: на кого е земята?
Собствеността на конкретния имот остава въпросителна – в официалните документи не се посочва кой ще бъде бенефициентът от промяната на статута. Това поражда съмнения за вътрешни зависимости, предварителни договорки и потенциална корупция.
„Кой ще строи? Кой печели от тази промяна? Как така земеделска земя за дни става строителна площадка? Това не е градско развитие, това е градска разруха“, коментират жители на Хасково.
Земеделие под прицел
Това решение идва на фона на:
липсващи политики за местно производство на храни;
засушаване и климатични рискове;
нужда от буферни зелени пояси край града.
И въпреки всичко това, Общинският съвет бетонира бъдещето си с апетитни ПУП-ове – решение след решение, с печалба за частници и загуба за всички останали.
Това не е изолиран случай
Хасково вече показа склонност към:
прехвърляне на общински жилища към ведомствения фонд
продажба на терени в Кенана на занижени цени
усвояване на европари без канализация
Сега идва ред и на зелените площи, нивите, земеделските зони. След тях – какво остава?
Край с мълчанието
Когато се променя статут на земя – това не е просто административно решение.
Това е въпрос на посока: ще строим ли град върху останките от земята, която ни храни? Или ще търсим устойчиво развитие?